Сцената, която днес ще коментирам е от анимето Kill la Kill. В него става въпрос за специални униформи, които дават супер сили и историята се върти около момиче, което иска да разкрие истината зад смъртта на баща си, който е бил убит от организация свързана с тези униформи. Част от истината се крие в Академия Ханужи управлявана от деспотична и тиранична диктаторка – Сатсуки и нейните офицери един, от които е Ира Гамагори. Той е част от днешната тема за самодисциплината.
Анимето е изпълнено с много емоция и интересни обрати. Смятам да изкоментирам няколко по-силни сцени, от които съм си извадил добри заключения за живота. Сцената е от първи епизод и то от самото му начало, така че който не го е гледал може да го направи, защото наистина си заслужава. Има една от най-високите оценки в myanimelist – световно известен сайт посветен на аниме, манга и изобщо японското изкуство. Базирана е на стотици хиляди зрители и това не е случайно.
Преди всичко искам да се извиня на всички читатели за синтактичните, пунктуационни грешки както и за неправилното преместване на нов ред. Част от проблема, е че наистина съм позабравил българския език, но другата част, е че самата платформа, която изпозлвам, за да пиша статиите си има някакви недомлъвки, с които не съм се справил. Тъй като винаги гледам голямата картина повече от колкото детайла, затова и не се старая да съм перфектен. Част от личната ми философия, е че ако човек има перфектни оценки по български език, но не може да си формулира достатъчно простото изречение – кой съм аз и защо съм част от дадена система, организация и тн, тогава той има доста по-сериозен проблем. Но рано или късно за всичко си има решение, така че пристъпвайки към днешната тема:
Днес ще говоря за самодисциплината, която практикувам благодарение на вдъхновението ми от герои като Ира Гамагори. Вече съм говорил за самодисциплината визирайки темата ми посветена на Бейн от филмът за батман линк– The Dark Knight Rises.
Тъй като темата е достатъчно обширна и има различни аспекти, затова и аз я коментирам и я тренирам от различни ъгли.
Това е сцената, за съжаление субтитрите са на испански, но съм я качил просто, ако решите да изпитате атмосферата на анимето. Или поне това, което се опитва да внуши в началото. В последствие в анимето има доста обрати така, че е относително първото ви впечатление.
А в тази сценка, с която започва и самото аниме, на кратко се разказва за това, че ученик е дръзнал да открадне такава униформа (униформите се печелят в зависимост от отдадеността, с която даден ученик се учи в различните стилове).
В началото виждаме една типична класна стая ; Д. Изморени и изтормозени ученици, кой спи, кой гледа през прозореца, кой се мъчи да следи скучния еднообразен урок, а учителят на свой ред е просто марионетка на системата, на която той служи мърморейки си нещо под носа.
Атмосферата, която човек може да усети е тази на подчинение, на робство на личността и не на последно място на умора и тежест.
Гамагори е въплъщение на истинската реалност такава каквато трябва да бъде. Строга и взискателна, но справедлива и уважаваща човека, и това което той постига.
Ученикът, който е откраднал униформата, е символ на егото ми, което се възгордява от новите придобивки и забравя, че пред реалността и вселената всички сме равни.
“It has come to light that one of you dares bare his fangs against Honnouji Academy.”
Реалността влиза с тежка крачка, учениците свели глави треперят под тътена на гръмогласния Гамагори.
“Did you seriously think that a tear gas bomb would help you escape?”
“Наистина ли смяташе, че ще успееш да ме заблудиш с евтините си трикчета ?”
“сериозно ли си мислиш, че ще ми се изъкнеш ?”
Подобна реплика ме кара да саморазруша егото си, когато си помисля, че съм станал достатъчно силен и едновременно с това го преизграждам по-силно, защото
когато човек приеме, че разбира всичко и всички той спира да задава въпроси
и спира да развива себе си.
Целта е да си напомня, че винаги има нещо, което мога да науча и тук получавам конструктивна критика и преизграждане на секундата.
Гамагори в случая служи на Сатсуки, която е директорката на даскалото. А специално за мен тя е символ на най-висш ред – това, че е жена и е строшила всички ограничения, които намаляват човешката сила – свалила е всички предрасъдъци в името на напредъка.
Приемам я за част от необходимата еволюция, която очаква всеки един от нас – това
че след като участваме в цивилизацията => сме длъжни да допринасяме за развитието и.
Но в реалност като нашата, ние често получаваме деструктивна критика – просто ни казват какво не е наред и искат да се справим по-добре следващият път.
В тази сцена на пръв поглед реалността изглежда по-сурова и от нашата, но колкото повече
опознаете героите ще разберете, че Гамагори служи на реда и дори да е суров винаги е справедлив.
Тоест той има принципи, на които никога не изменя. Затова и аз му се покланям и се уча от него. Не прибягвам до някакви крайности в самодисциплината си, но просто живея с едно на ум.
Изобщо, който реши да гледа анимето ще разбере много по-добре мотивите зад действията
героите.
“So you really are the one who stole that One-Star Ultima Uniform.”
Погледа на хванатия ученик е символ на завистта или дори на целеустремеността, с която той е искал да се добере до униформата. Ученикът и униформата ги разглеждам като синоними на мен и на новите умения, които развия. И това, че има случаи, в които се опиянявам от новите си сили.
“This is it!“
Тази реплика е нещо като доказателство за това, че хората често се самозабравят, когато изпълнят така чакано желание или цел. Принципно няма нищо лошо в това човек да се радва на успехите, които е пожънал, дори е напълно нормално. Проблемът идва от това, колко време ще стои на същото ниво на развитие и дали няма да се опияни от настоящия си резултат. Като цяло дори това не би било проблем, тъй като всеки избира сам с какво темпо да живее своят живот.
От стойката на ученика лъха арогантност, предизвикателност, сила, от която съм си позволил да почерпя твърде много и не на последно място самочувствие, че си Бог слязъл на земята.
“All right then! Eat this!”
Хе това е моментът, в който се самозабравям и решавам да покажа на света какво мога, разбирайки в последствие грешката, която съм направил.
Ударите, които нанасям и това как избягвам въжето, са директна препрадка към усещането ми, че съм увладял и притежавам едва ли не завинаги супер сили, но това как удрям Гамагори и не пробивам нито слой от перфектната му защита – това ме приземява на земята.
Напомня ми, че винаги има какво да уча, освен това ми забива нещо като невидим шамар, че съм си позволил да стана арогантен и надменен. Едно е да имам сила и да я развивам, друго е да парадирам с тази сила и да доминирам. Затова и ако такъв е случая тогава се самодисциплинирам благорадение на Гамагори.
Може да изглежда като прекалено, но в случая пак казвам, че самодисципилната е изцяло и само с положителен характер – деструкция, която веднага води до конструкция – защото Гамагори самият той се самодисциплинира до краен предел.
“However that uniform is wasted on your kind!
You aren’t cut out to wear an Ultima Uniform.
Take it off!”
Човешката униформа, която нося е похабена от мен. Буквално ми казва, че съм негоден и че трябва да тренирам още преди да се опитвам да скачам на горно ниво.
Сваляй униформата!!!
Когато погледна тялото на ученика то ми напомня за слабостите ми, за които съм забравил опиянен от силата, с която до преди малко съм разполагал. Това само означава, че тренировката ми продължава.
Ударът в стената мога да го усетя буквално.
„So long as there is light in Gamagoori Ira’s eyes, the discipline of this school will remain unshaken!”
Tова изречение помага на зрителя, без да познава достатъчно добре характера
на Гамагори, да разбере, че той е истински отдаден да дисциплинира учениците, не за да ги тормози и да издевателства над тях, а за да ги направи по-силни личности, да кали волята им и духа им.
Импакта е доста голям особено, защото човек може да направи една
достатъчно бърза съпоставка между унилите изтормозени ученици, които ходят в тази гимназия и заканващият тон на Гамагори.
Това буквално ми напомня на мен самия, когато съм отпуснат и не достатъчно сериозен, че
винаги ще има един Гамагори, който ще бъде там и ще ме научи да ценя това, с което разполагам.
Тържествената музика, светлините и картината засилват много ефекта на тази сцена. Особено когато Сатсуки се намесва с репликите:
“Fear is freedom!
Control is liberty!
Contradiction is truth!
This is the reality of this world!
Listen well, you pigs in human clothing and submit to that reality!”
В рамките на това училище и паралелно на реалността, в която живеем,
човек може да изтълкува думите и по следният начин:
Да се страхуваш това е свободия... защото така си част от системата и тя управлява вместо теб живота ти – индиректно ти казват, че ако се страхуваш не си себе си и така ставаш зависим от управляващият – нещо като идеята зад крепостничеството – селяни плащат на лорда да ги пази, но в замяна те му служат – един вид са неспособни да се грижат абсолютно сами за себе си, неспособни са да определят съдбата си.
Контролът е свобода…. отново препратка към това, че ако човек остави реалността да контролира и да насочва живота му, тогава той е “свободен” да не избира сам за себе си – да не се сблъсква с трудности, които са “непосилни” за него.
Което създава една илюзорна идея, за свобода, в която може да не си напълно щастлив, но си достатъчно сит и спокоен.
Специално с тези две изречения Сатсуки казва на учениците: Не се борете срещу системата, а я приемете, служете и.
Дори може би има и скрита идея, че ако служат на системата и не се противопоставят всъщност ще научат повече.
Тоест ще се дисциплинират и ще станат силни така както и Гамагори е силен и всички останали ученици със специални униформи.
“Зад противоречието… се крие истината.”
Ако поставиш под въпрос всичко около себе си така ще намериш отговори на въпросите.
Тази реплика е нещо като “съвет”, който Сатсуки казва на тълпата.
Колкото повече човек се съмнява и търси отговори толкова повече си отваря очите за много
неща. Това е жестоката истина, и според мен тя е права, но и едновременно с това има неща, с които съм несъгласен с нейния мироглед – твърде краен е. Но това е друга тема.
Принципно, ако човек не се опита да изкара позитивната нотка от тези реплики, то тогава
цялата атмосфера има нюха на един тоталитарен режим, в който управляват шепа хора с
желязен юмрук, а останалите слушат и изпълняват.
Истината, е че ако човек не е гледал анимето ще си помисли, че Сатсуки е доста зъл персонаж, но има история зад това и няма да ви я спойлвам.
Затова и няма да коментирам повече горните редове.
Обобщавайки в едно изречение използвам тази сцена специално, за да стъпя отново на земята и да си припомня, че винаги има какво да науча. Намалям си егото, за да мога да попия повече нова информация а това всъщност е истинският път към силата на духа, тялото и на ума.
Това е за днес, благодаря ви за вниманието !
Amusika 