Bane vs Batman (The Dark Knight Rises)

В  този откъс от филма –The  Dark Knight Rises ще коментирам първата сцената, в която Bane се бие срещу Batman.

Тя  е част от арсенала ми за самоизграждане на една по-добра моя версия или идеята, че без дисциплина в това, което правим, това което учим, прогреса би бил нещо много крилато и по-скоро зависещо от случайността и от доброто ни настроение, от колкото от нас самите.  И целта на прогреса е не ние хората да бъдем негови роби или мъченици, да го отхвърляме или да се изолираме в гората, да се самосъжалвяме и да оплавакваме съдбата си, а да приемем веднъж за винаги отговорността да се развиваме като самостоятелни индивиди, които държат в ръцете си ключа към по-доброто утре. Може да звучи всичко това малко крилато или трудно постижимо, но всичко зависи от погледа и нагласата, с която гледаме на хората, на работата си, на постиженията си, на усилията си, на способностите си, на близките и на приятелите ни, и не на последно място на нас самите.

Може да сте забелязали, че често всяка сцена я разглеждам като отражение на вътрешния ми свят, а не толкова като чистите ясни символики, които се прокрадват доста лесно на фона ѝ. Причината, е че често подобни сцени се опитват да ни покажат как човечеството може да се обедини в критичен момент и силата ни като общност да надделее над егоизма на отделния индивид. Обикновено епичните сцени разчитат да повлияят много силно именно върху този аспект от живота ни, защото динамиката,  с която живеем ни кара да избираме често дали да развиваме повече себе си или от друга страна да си помагаме, да се разбираме да сме по-добри приятели  един на друг.  Тези два избора винаги стоят пред човека.  Всеки един от нас  вижда определени символики спрямо един от тези два избора, които е взел. Почти винаги този избор е взет несъзнателно и обикновено развива единия аспект повече от другия.

Личният ми опит ме е научил, че и двете страни на уравнението се изравняват малко по-малко. Част от житейския път на всеки е да се научи да бъде по-добро себе си. Ако не съм достатъчно добър човек, тогава как мога да бъда достатъчно добър приятел ? Това е и причината символиките, които виждам да ги ориентирам нарочно към собствените си преживявания, спомени, чувства, усещания, мисли. И не след дълго идва и момент, в който се чувствам достатъчно силен и достатъчно уверен да гледам сцени или да слушам музика, която съдържа в себе си идеята за обединение, за сплотяване, за обща борба, за общо щастие.

Ще отбележа, че както и при комента ми на TRON, и тук действам избирателно. Сцената, която коменитирам я използвам като градивна и се абстрахирам от факта, че Бейн е злодей. Като цяло действията на Бейн са подтикнати къде от отмъщение къде от неспособността му да промени света по мирен начин, затова и в този аспект не му симпатизирам, но разбирам неговите подбуди и решения.

В следващите редове ще коментирам словесният сблъсък между двамата противника.

Bane: “Not as serious as yours…. I fear” (“Не толкова сериозна (грешка) като твоята… страхувам се : D”)

Ъгълът на снимане, стойката, позицията, внушителното телосложение на Бейн, невероятната му спираща дъха убеденост, правота, безкомпромисност,безпощадност, страховитата му фигура, ръце пред  гърди – символ на готовност във всеки един момент да посрещне врага и да го пречупи, използвайки целият си арсенал от смазващи аргументи, безпогрещна философия и не на последно място нечовешка сила. Маската, която Бейн носи я разглеждам, като индиректно предупреждение, което гласи : „Бъди нащрек,  защото срещу теб стои човек с диамантена философия и аргументи. Приветствам те, сблъскай мойта философия с твойта, но много внимавай, защото съм безпощаден.”

Bane: “Let’s not stand on ceremony here… Mr Wayne” (“Нека не се церемоним повече… Г-н Уейн”)

Перфектно изкованата философия на Бейн, която е плод на много труд, мъка, пожертвани емоции, в името на кауза по-велика и по-значима от собственото му щастие са достатъчна причина Бейн да бъде символ на сянката ми в тази сцена. Но едновременно с това е и добър пример за персонифицирана визуализация на реалността.

Ще отбележа, че за мен реалността не е по презумция зла. Човечеството ѝ приписва подобен статус, част от истината обаче , е че тя съществува, за да ни направи по-силни хора. Тя все едно във всеки един момент  пита „Защо живееш?”  и ако не мога да отговоря веднага няма директни последствия, но винаги идва момент, в който човек си задава въпросът „Добре ли живях?”,”Достатъчно ли постигнах?”, „Добре ли се справих?”.

С тази реплика все едно ми казва „Митко, много добре знаеш кой съм и защо си тук, престани с игричките…Сериозно си загазил.”

Заплашителната и бавно приближаваща се фигура на Бейн може да смути всеки противник .

Bane:  „Peace has cost you your strength! Victory has defeated you!”(“Мирът е струвал силата ти, Победата и спокойствието са те победили!”)

Поредната реплика на Бейн, отеква в ушите ми. Това да се оставя да лежа на стари лаври е отслабило силите ми. Победата ме е победила….колкото и парадоксално да звучи.

Имам чувството, че всички удари, които „нанасям” на реалността, всъщност са ми като подарени от нея. И не случайно светкавичният удар на Бейн се стоварва като чук върху мен, символ на абсолютната сила и на това, че реалността винаги е била с мен навсякаде и ми е шепнела на ухо, а аз съм се опитвал да не я зачитам, не и в пълната ѝ сила. Бягството ми накрая ме е застигнало, истината ме е застигнала, истината, че не съм достатъчно силен, за да си позволявам волности.

И този супер силен и перфектно премерен удар е това доказателство, че мога да тренирам повече, волята си, тялото си, психиката си.

А това, как Батман едва се изправя е доказателство, че наистина не съм бил толкова силен, колкото съм си мислел.

Личните ми наблюдения са, че колкото повече напредвам в даден аспект от живота, толкова повече и самочувствието ми расте, защото опита ми паралелно се увеличава, както и усещанията, че вървя по вече утъпкан път. Подобна философия не веднъж ме е отвеждала до заключението, че ако не съществува някаква сила, идваща от мен или отвъд мен, сила която да ме бута да напредвам, тогава мога да се заблудя и да остана на едно място. Безспорно спокойствието, релакса и бавнотата имат своето място в живота ми, но понякога, човек може да спре да обръща внимание на темпото, с което постига целите и мечтите си и тогава сцени като тази ми набиват шамар, за да се опомня къде съм.

Bane: “Theatricality and deception are powerful agents to the uninitiated… but we are initiated, aren’t we Bruce? Members of the League of Shadows!” (“Театралността и заблудата са силни помощници на непосветените… но ние сме посветени, нали Брус? Членове на Лигата на Сенките!)

Тази реплика си я тълкувам като напомнянка, когато подхвана някаква задача или работа, ако се опитвам просто да я претупам и да я свърша половинчато, дори да си мисля, че никой няма да забележи, реалността е тази, която има очи и уши на всякаде. Рано или късно, това, че някой ми е направил услуга, че аз съм си направил „услуга” ще се стовари върху мен. Рано или късно равносметката идва, колкото и да се опитвам да я заблуда. Триковете не работят срещу нея. И не случайно приемам въпросът : „… но ние сме посветени, нали Брус?” като реторичен такъв.

Идеята, е че подобни визуализации работят само докато ги гледам. Реалността си е такава каквато е в истинския живот- хора, улици град като град… За някои хора реалността е много яко място – пътешествия, мечтаната работа, щастливо семейство, деца, добри приятели. Това е почти перфектната идея за щастие, но както знаем рядко човек достигат до всички тези цели. И реалността, често е основната причина затова – учили сме нещо, което не ни харесва, работим нещо, което не ни харесва, нямаме приятелка или приятел, който да ни разбира истински, нямаме и много време за себе си и това да търсим истинското си аз, и тука списъка е дълъг.  Всичкото това неудовлетворение се обединява от идеата за неприятната реалност, която ни заобикаля. Посоката, в която всеки един от нас се развива е къде определена от решенията, които всеки взема, къде и от обстоятелствата, които ни заобикалят. Често второто е изивнение да не се борим и да се развиваме като по-добри хора. И аз съм осъзнал, че ако стоиш на едно място и просто мислиш и се оплакваш от съдбата си, това нищо няма да промени, няма да ме направи по-щастлив. Затова и реалността я разглеждам в голяма част от визуализациите си, като учител, който учи да си по-силен, да си войн, да преглътнеш обидата, защото колкото по-рано науча този урок, толкова по-щастлив мога да бъда.

Bane: “You fight like a younger man, with nothing held back. Admirable but mistaken.”(“Биеш се като младеж, нищо не задържайки в себе си. Похвално, но грешно.”)

Тази реплика ми напомня, че емоциите водят до това да съм силен и да съм себе си, но ако постоянно ги пускам на свобода, ако живея така, че те да водят парада, то тогава се превръщам в див звяр, който ръмжи, хапе и лае непризнавайки никакви закони. А истинската сила идва с това да можеш да увладееш емоциите си, мислите си, желанията си и да ги насочиш перфектно в целите и мечтите, които гониш.А това, че самият Бейн казва „Похвално, но грешно”, ме кара да склоня глава и да му отдам заслужен респект, затова, че въпреки че не съм достатъчно силен, реалността признава усилията, които полагам.

Bane: “Oh, you think darkness is your ally. But you merely adopted the dark; I was born in it, molded by it. I didn’t see the light until I was already a man, by then it was nothing to me but BLINDING!” (“Оу, ти си мислиш, че тъмнитата е твоят съюзник. Но ти е едва си осиновил тъмнината, аз бях роден в нея, бях формован от нея. Аз не видях светлина докато не станах вече мъж, до тогава нямаше нищо друго за мен освен СЛЕПОТА!”)

Bane: “The shadows betray you, because they belong to me! ” (“Сенките те предадоха, защото те принадлежат на мен!”)

И тук както по-горе, за пореден път хвърлям пясък в очите на противника, надявайки се, че тази хитринка ще ми спаси кожата, но както по-рано казах, реалността вижда и знае всичко, което аз не искам да видя или да си призная, затова и резултатът е нищо по-различно от нова канонада от удари, които се стоварват върху мен.

Като цяло мога да вмъкна и вече познатата препратка с Бейн = подтиснати емоции и желания в мен. Те ми казват „Митак, мислиш си, че тъмнината е твоят съюзник, много се лъжеш, защото именно аз, твоята сянка свикнах с мисълта, да бъда подтискана, нечута и непризната, аз бях родена в тъмнината, формована като пластелин от нея.” И отново целта на подобна визуализация е да ме тренира в пътя на волята и добрата мотивация като трансформира скрити негативности в позитивности. Като дам глас на нечутите емоции и чувства дълбоко къркорещи в мен. Такива сцени пречистват съзнанието ми.   Тренират ме да не свалям гарда и да го вдигам високо малко по-малко, защото винаги има някакви проблеми за разрешаване и винаги е по-добре да си по-подготвен от колкото неподготвен. Разбира се важно е да отбележа, че както с всяко нещо, ако не се гони баланс, може да доведе до крайност, затова и подчертавам, че такъв тип сцени винаги комбинирам със сцени, които ме заземяват и ме балансират. В някоя от следващите публикации ще изкоментирам подобна сцена, за да може по-лесно да се унагледят нещата.

Относно персонажа на Бейн и моята нескрита симпатия към него, ще спомена, че всъщност във филма се подразбира каква е неговата история и защо е такъв какъвто е.

Ще добавя тази сцена

2:11 

Истина, е че в известен смисъл Бейн е фанатизиран и преследва целта си безкомпромисно, но отвъд типичната черта на супер злодей, той всъщност е защитил доброто и красивото (момичето, родено в кладенеца-ал гул мацката), като е жертвал себе си. Това е и достатъчна причина за мен, за да знам, че има добро в него, и че някаде в себе си, той иска да спаси света, но разрушавайки го, а не спасявайки го като герой. Обикновено това е и основната разлика между злодеите и героите според мен.

Накрая ще завърша с това, че начинът, по който Бейн се бие срещу Батман е по-скоро с уважение, по-скоро е превъзпитателен, разбиращ, опитвайки се да внуши на зрителя, че перфектната дисциплина води до желязна воля и психика.Това, че не се бие като бясно куче, не е излишно краен и това, че не унижава и не се гаври с противника си, е и част от причината да го виждам като пратеник на реалността, защото и целта на самата реалност, която ни заобикаля е да ни кали, да ни възпита да сме войни, които са достатъчно силни да защитят това, което обичат.

В тази сцена ви представих един по-философски ориентиран поглед върху изкуството, което, често се асоциира с негативност под формата на агресия, насилие и словесни нападки. Исках да ви покажа, че всяка форма на изкуство било то негативна или позитивна води до поуки и може да се приложи към всекидневна „употреба”.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s