Днешният коментар е посветен на борбата в името на доброто. Използвам клип от играта StarCraft 2 Wings of Liberty.
Война има в живота на всеки един от нас. Рано или късно човек осъзнава, че трябва да поеме своята отговорност, за да участва в света такъв какъвто е. Но за съжаление много често, той е неподготвен да води битката, защото почти винаги тя го изненадва ненадейно и го удря по най-слабите места – близки, приятели, семейство, родители, здраве, работа, мечти, идеали, цели. Всичко това го убива малко по-малко – унищожава емоцията в него, убива детето в нас.
В крайна сметка няма значение дали войната се води на улиците на някой далечен и непознат град, няма значение дали умират хора, които не познаваме, няма значение, че не сме дали жълтите си стотинки на някой умиращ на улицата просяк, няма значение… че това убива сърцето и душата ни. Но въпреки цялата тази картина, от която уж няма измъкване всъщност решението – истинското решение, най-доброто и най-полезното е, човек да осъзнае, че колкото и да бяга от проблемите на света – било то чрез алкохол, наркотици, цигари, опиати и всичко останало, в крайна сметка не можем да сме 24/7 нетрезвени, затова ли човек живее, за да бъде едно бегло подобие на себе си, за да бъде един призрак, за да изчезне безследно ?
Отговорът е НЕ, а това е и значението на първата част от клипа, който ще коментирам днес.
Сара Кериган е олицетворение на всичко нежно в нас и отвъд нас, което сме изоставили на фронта. Заради страх, убедени, че сме безсилни да сторим каквото и да е, убедени от реалността, че сме малки незначителни твари, които са просто нейни марионетки в постигане на целите и.
А в началните сцени Джим Рейнор е олицетворение на липсата ни на вяра, на сломеността ни. Той е това, което съм когато съм приел, че ще губя в битката и аз и той знаем, че поредната чаша няма да промени това, но въпреки това тайно мечтаем за спокойствие, за шепа истинско щастие, за вътрешен мир…
Спомените и бленуването по отминалите моменти, в които сме се борили рамо до рамо с нея ни държат заедно, държат ни да не се разпаднем от вътре.
Jim Raynor: “About time we kick this revolution into overdrive.”
Но истинското решение винаги лежи пред нас и то е да се борим във всеки един момент за това, което обичаме, да си напомняме защо го правим – за да сме щастливи заедно с най-близките си, с приятелите си, да осигурим достатъчно добър живот на себе си и околните ни. Да вдъхновяваме хората около нас, да сме живи и здрави и не на последно място да се обичаме дори да сме тотално непознати, защото винаги всички имаме един и същ враг – проблемите ни, и една и съща цел – да бъдем щастливи.
Затова и значката е символ на взетото решение, символ на истинското – морал, справедливост, борба, доблест, дълг – „Няма повече да съм роб на реалността, никога не е трябвало да бъда… време е да се взема в ръце, време е да се боря за себе и за близките си!“
Matt Horner: “Vengeance doesn’t factor into this. Our Revolution is about freedom.”
Това изречение е супер важно, защото ако човек се бори, за да си отмъсти това ще го разруши отвътре, ще го изяде жив, защото реалността и цивилизацията са създадени от него като форма на защита от природата, от нашесвеници, форма чиято цел е хората да са сплотени и да си помагат, затова и причината, човек да се бори е, за да се освободи на личностно ниво, а не да разруши света, чиито основи са били положени на фона на много сълзи, пот, труд и кръв, от нашите предци.
Целта е да освободи съзнанието си и да живее така както всеки трябва да живее –вярвайки, че е способен да бъде щастлив. Да създаде собсвен рай на земята – да си изгради непревземаема крепост в съзнанието си и в реалността и в последствие да помага на други да го постигнат.
Jim Raynor: “Feels like old times already.”
Битката идва с риск, в който губим част от спокойствието си, но пък, това което ни носи е така бленуваната свобода на духа – да знаеш, че живееш в името на любовта към света, да знаеш, че не изневеряваш на себе си.
Zeratul: “The answers you seek lie within.”
Отговорите на въпросите, които сме търсели винаги са в нас, а начинът да ги намерим е като приемем както битката, така и страха, но това ни дава сила да надникнем отвъд рамките, които сме си поставили, които ни замъгляват и ни карат да не търсим по-надълбоко.
Matt Horner: “Kerrigan, what’s she after?”
Jim Raynor: “She’s come to finish the job.”
Новата Кериган обединява – загубените ни емоции, сянката ни, но едновременно с това и някаква форма на личностно съзряване. А в думите на Jim си личи неговата симпатия към Кериган, която някога е изоставил на бойното поле, затова е и способен да разбере, новата и трансформация.
General Warfield: “Stand your ground!”
Тонът, с който генералът ме надъхва ми напомня, да не се предавам, не просто заради борбата на фронта, а в името на емоцията и в името на позитивността.
Jim Raynor: “So I am going back to Char…
Jim Raynor: … to get the job done.”
Тази реплика, в комбинация с протегнатите и склчени в съюз ръце олицетворява обединението на всичко в мен, което иска да се бори, в името на добрата кауза. Тонът, с който е изречено е символ на непоколебимост, на диамантената решителност и воля, но и на желянието никога повече да не предаваме себе си и това, което обичаме.
Crew: “Now that’s the commander, I have been waiting on.”
А репликата на част от екипажа допълнително ме надъхва, защото все едно всичко в мен и дори отвъд мен ми казва: “Митко, точно това си ти, теб чаках и се радвам, че се върна.”
Amusika 