Съседчето.

22:40. Реших да излезна да се поразходя из града.

Да подишам чист въздух, да се насладя на наркотичната, жълта светлина на уличните лампи и спокойствието на жилищните сгради и най-вече да подредя мислите си.
– Ще излизам баща ми.
Той ми кимна одобрително.
Тамън да отворя входната врата и чувам глъчка на стълбището. Ръката ми е на вратата, окото на шпионката. Отвън свети. Чувам съседчето… нещо става. Споглеждаме се с баща ми.
– Няма да излизам. xD
В този момент се чува: крещене, пискане, вряскане, мърморене, квичене, охкане, пъшкане, чупене, реване, викане, пъшкане, молене, тръшкане, пълзене, лигавене и пак реване до полудаааа!!!!!
Нищо не се чува вече.
Поглеждам през шпионката. Тъмно е.
-Еееее СЯ ЩЕ ИЗЛИЗАМ баща ми! xDDD

ПС: Хора не се притеснявайте всичко е наред. Историята е измислена. :D:D:D Но вдъхновението е… ИсТиНсКо…

Отвъд злата шега, посвещавам тази история на всяко малко зверче, което лудва родителите си отвъд предела. xD.

Поклон. Поклон. Поклон.

П.С: ХАХАХАХАХАХАХАХАХ

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s