Цитат от разказа La geste d’Eve.
Serré à étouffer dans un wagon, il s’imprégnait de chaleur humaine. Son regard recensait des centaines de figures d’employés et d’ouvriers aux salaires minimes. Il s’attendrissait sur les vêtements élimés des hommes et respirait, dans les cheveux des femmes, le relent refroidi des cuisines familiales.
Jamais au bureau il n’avait eu aussi nettement consicence du monde besogneux sur lequel reposait sa fortune. Avec volupté, avec angoisse, il se sentait devenir social. Et, à l’idée qu’il devait cette révélation à la petite poinçonneuse il l’en aimait davantage.
Притиснат до задушаване във вагона, той попиваше човешка топлина. Погледът му обхвана стотици фигури на служители и работници с минимални заплати. Той омекваше пред изтърканите дрехи на мъжете и вдишваше от косите на жените студената миризма на семейни кухни.
Винаги в офиса, никога не беше осъзнавал толкова ясно както сега нуждаещия се свят върху, който почива благосъстоянието му. С удоволствие, с мъка усети, че малко по малко става социален. И при идеята, че дължи това откровение на малката перфораторка, той я обичаше още повече.
Amusika 