Моят нов приятел.

Станах и излязох. Не ме свърташе у дома. Не бях ял, скръцнах със зъби…

… пак ще се яде good old’ junketc, но какво пък, скоро не бях ял от най-добрият сусамен геврек, който знам във Варна. Пухкаво бяло брашно, нито прекалено солен, нито прекалено сладък и разбира се обилно поръсен със сусам. Извървях обичайните 2 км до малката закусвалня в близост до МГ и ОоО какъв късмет… тамън вадеха новата партида… топли топли!

Типичният градски тарикат.


Навлязох в морската градина, подминах типичния градски тарикат, който се беше изпънал като у тях си на една пейка и говореше с обичайните 20 децибела по нокийката… “Абе нали знаеш бе ейй йайа хехе, аз мн ги разбирам, ти ся мене ше слушаш.”
Подминах го и се настаних и аз на една съседна пейка.


Ето на пристигна и моят нов приятел !
Погрижи се за половината от закуската ми, но как да не му дадеш на този симпатяга. ; Д

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s