Моят нов приятел.

Станах и излязох. Не ме свърташе у дома. Не бях ял, скръцнах със зъби…

… пак ще се яде good old’ junketc, но какво пък, скоро не бях ял от най-добрият сусамен геврек, който знам във Варна. Пухкаво бяло брашно, нито прекалено солен, нито прекалено сладък и разбира се обилно поръсен със сусам. Извървях обичайните 2 км до малката закусвалня в близост до МГ и ОоО какъв късмет… тамън вадеха новата партида… топли топли!

Типичният градски тарикат.

Навлязох в морската градина, подминах типичния градски тарикат, който се беше изпънал като у тях си на една пейка и говореше с обичайните 20 децибела по нокийката… “Абе нали знаеш бе ейй йайа хехе, аз мн ги разбирам, ти ся мене ше слушаш.”
Подминах го и се настаних и аз на една съседна пейка.

Ето на пристигна и моят нов приятел !
Погрижи се за половината от закуската ми, но как да не му дадеш на този симпатяга. ; Д