Здравейте хора, надявам се, че сте живи и здрави на фона на тези смутните времена. Направих ново видео преди около седмица, но чак сега се наканих да го кача в канала ми.
Както всеки друг клип имам различни символики и в този, като ще ви напиша някои от най-силните такива специално за тези от вас, които биха искали да преживеят по малко по-различен начин едитинга ми. И тъй като скоро не съм писал нищо по-съществено сега ще наваксам.
Първите кадри разказват за това как на осъден в тежко углавно престъпление затворник, бива даден шанс да се разкае като се превърне в оръжие на правителството – войник, който изпращат на “самоубийствена” мисия – бтв това е просто част от бекграунд историята на Тайкъс – един от съпорт героите в сагата старкрасфт 2, но общо взето до тук свършват реферънсите с историята.
Та основната символика, която строя тук е: как всеки човек е роб на собствените си страхове и те са като негови окови – “доспехите”, които “трябва” да носи тежко, тежко.
А репликата на войника:
“… ще се боря докато нещата не станат отново такива каквито бяха” е вид конструктивен пасаж, който цели да те мотивира да се бориш със страховете, които са ти насадени било от самият теб или от системата, която те заобикаля.
Доброволно приемаш – мир вътре в теб самия, до мига в който ще се unleashnete together.
Кериган или жената, която изглежда най-просто казано… “странно” е символ на женската страст в мен, на хаосът, на желанието за всеобятност и на обединение с женското ми начало – природните стихии придобили форма на жена, но и едновременно с това намерили общ език с женското в мен.
Тя е герой, който е в в натурален противовес на деспотично войнското, на бруталистичната първична мъжествена идея за ред и дисцлиплина.
Клипът не се фокусира толкова много върху нея, но компенсирам с по хаотичната природа на песента. Основната причина, е че обикновено реда налага граници, в които човек не може да действа така както му се иска, затова и той/тя/кериган е спящ хаос.
Или да кажем, че в масовата визия за едно “щастливо” човечество тази идея на хаоса е стигматизирана, за да се избегнат… инциденти.
Затова и самата песен е гневна и това съдържа в себе си съставна, която е мега хаотична.
Ярките електрически дъги и генералът с пура и пусково дистанционно в ръцете му, са хем символи на мен самия, който се опитва до колкото е възможно да контролира хаотизма, но и в същото време са символи на реалността, която в крайна сметка държи юздите в своите ръце. – Ако не живееш по правилата на социума ще бъдеш изритан или затворен в изолатора…
Артефактът контролира хаосът, а огромният черен червей, който изригва от земята под краката на “моите” войни е символът на огромна опресирана сянка, която е служела на реда и дисциплината, за да устои на изискваниятa и догмите на реалността.
Черна топка от болка, депресия и яд, която все още е там, но когато човек я признава, тогава тя се укротява малко по-малко.
Tози пасаж го ползвам като ускорител за следващите сцени.
Кулминацията идва в мига, в който монумента на злия император пада – резултат от обединените сили на войника и на кериган, на хаоса(зароден от хармония) и на реда и силната целенасоченост.
Не искам да ви оставям с погрешното впечатление, че женската сила е сила на някакъв неконтролируем хаос. В случая нарочно целя да я интегрирам в себе си, тъй като тя има най-близък корен до хармонията на света и на природата поне за мен.
Фокусът в този клип разбира се остава повече върху дисциплината и реда. тъй като има една фраза от едно аниме, че всичко става с
Hard Work and Guts,
което си е някаква истина.
И тей… ; Д
Amusika 