Гледам някъде в далечината полу голо момче.
Загребвам с лъжичка от пъпа му. Малко кръв и кожа, смесена бленда се отделя.
Разпадам се. Леко ми е. Чувствам се добре.
То ми се усмихва: “И ти го можеш.”
Отдръпвам се смутен. Изпълнен със съмнения и страхове, предпазлив до мозъка на костите.
Знаех, че го мога. Бягах. Беше ми харесало някъде там много отдавна.
Страховете ми изчезваха тогаз. Давах от себе си на другите, смесвах се със тях.
Те ми казваха: “Ти го можеш, ти го правиш толкова лесно.” Благородно ми завиждаха.
А аз се криех от думите им. Не исках да губя себе си във тях. Малко ядосано дете.
Но свободата и лекотата, с която ме изпълваше това преживяване ме кара да го търся
като слепец в пустиня.
Кара ме да искам да се разтворя в другите и те във мен.
Мир. Приятелство. Любов.
шшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш
Събуждам се облян от сутрешна прохлада и мека светлина.
Amusika 