Среща

Гледам някъде в далечината полу голо момче.
Загребвам с лъжичка от пъпа му. Малко кръв и кожа, смесена бленда се отделя.


Разпадам се. Леко ми е. Чувствам се добре.
То ми се усмихва: “И ти го можеш.”
Отдръпвам се смутен. Изпълнен със съмнения и страхове, предпазлив до мозъка на костите.
Знаех, че го мога. Бягах. Беше ми харесало някъде там много отдавна.
Страховете ми изчезваха тогаз. Давах от себе си на другите, смесвах се със тях.
Те ми казваха: “Ти го можеш, ти го правиш толкова лесно.” Благородно ми завиждаха.

А аз се криех от думите им. Не исках да губя себе си във тях. Малко ядосано дете.
Но свободата и лекотата, с която ме изпълваше това преживяване ме кара да го търся
като слепец в пустиня.
Кара ме да искам да се разтворя в другите и те във мен.
Мир. Приятелство. Любов.

шшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш


Събуждам се облян от сутрешна прохлада и мека светлина.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s