Зима

Чудех се как да започна тоя пост.

Мислех да не пиша нищо по тоз въпрос, но накрая реших да ви споделя нещо, което може да ви се стори интересно.

Сезони:

Пролет – засяване на семето.
Лято – узряване на семето.
Есен – бране на семето.
Зима – хибернация на семето.

В периода на зимата всичко се ориентира навътре. И ако човек се разфокусира от това, което е посял и пожънал пролет, лято, есен има реален шанс да се почувства като най-нещастния човек на света през зимата. Като едно отхвърлено малко мръсно коте, което всеки подминава. Изолация. Чувство, че си невидим, че света никога не се е въртял около теб, че на никой не му пука за теб. Но! това е само илюзия.

Ако човек се фокусира върху това, което е посял и пожънал тогава има реалната възможност да се отпусне много удобно на фотьойла си и да се наслади на “семето”.

Цаката е да не се разфокусира в това, което (в момента) няма.

А истината, е че всеки има нещо, в което е добър, нещо или някой, в който се е инвестирал през годината.

Това “мое” наблюдение разбира се е нещо, което всеки знае, но реших да го напомня на тези от вас, които са го позабравили.

Този вид насочен фокус е един от начините човек да се справи с подобни “стагнации”. За мен е омнипотентен тъй като е най-малко зависим от други хора. Но и е сравнтелно труден за поддържане именно, защото човек ще трябва да живее с определени ограничения докато не започне да жъне.
Може би комбинация от себеразвитие и споделяне е най-доброто решение, но тъй като съм интровертно копеле залагам по-голям процент от жетоните ми на първия начин ;Д.

Поздрави ; )

ПС:

Замислих се, че чисто практичните насоки, които мога да ви дам са – играя на любимите ми игри, чета любимите ми книги, слушам любимите ми песни по 10001010 пъти, разглеждам любимите ми герои и практикувам всичко останало,  което ми харесва да правя и което съм правил в годините, в които съм се себеизграждал. Затова и напоследък имам чувството, че нищо отвъд мен самия не ми е интересно, което е kinda shitty, но и другия плюс на зимата, е че човек оценява повече кой е, какво му харесва и не на последно място просто се кефи на живота си ; ). На собственото си Аз. Или поне има тоя шанс да го направи в тоя сезон една идея по-лесно.

Ретро аниме, нежна мелодия, все едно падат листа или по-скоро вече са паднали, гласът и е ангелски… героите са приятели, момчета, които се борят, кой е по-силен между тях, някакси носталгично приятно е, но и освен това се борят да защитават света от чудовища… чудовищата в дрешника ; Д,

Но да това е един подобен пример, в който човек може да се отпусне и да омекне, ако се предаде на любимите си герои, знае техните истории, ако харесва 80те би помогнало ;Д, + ако е фен на японската култура, + ако е способен да се връща назад във времето и да менка част от собствените си спомени със спомените, които е имал докато е гледал тия герои + спомените си за тогавашния си Аз, но е и важно да не залита твърде много в носталгията, а по-скоро да я ползва като кука – като една балерина да се отпусне нежно до земята, а в последствие да направи лек ъъ скок ? и да си спомни за нежния глас на певицата – може би някое нежно създание, отвъд нашия свят и да си се усмихне на цялото това преживяване.  Има и реалния шанс да замине за топлите страни ofc ;Д. Чай че се отплеснах и трябва да вървя… :Д

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s