Castlevania

Ново клипче ! ; )

Реших да сменя подхода си относно видеоклипчетата. Има доста снимки и рисунки out there, които чувствам доста по-близки от видео адаптаците им. Трудно ми е да опиша чувствата, които изпитвах докато правех Castlevania.

Може би мисълта, до която достигнах по време на емоционалното си странстване бе:

Какво е красотата и какво е грозотата?…

Размишлявах за безкрайния стремеж на човек да бъде едно по-добро себе си, но когато гледаш целеустремено напред и все напред пропускаш много от случващото се сега.

Спрях и потънах в тъмнината. Лежах на земята и по едно време се огледах. Бях заобиколен от всякакви гротескни същества. Страшни и неприятни. Не се изплаших, но в първия миг се погнусих…

Хм… осъзнах, че червеите не ми харесват.

Но в последствие осъзнах и нещо доста по-съществено и то е, че грозотата и червеите са навсякъде около нас и те всъщност нямат против да са грозни. Те не искат да плашат никой, те просто съществуват и всъщност когато човек допре фенера с искрящия пламък до тях вижда, че не са толкова неприятни.

Има и нещо още по-интересно и то е че в тоя миг, в който ги озариш със светлина, те се усмихват съвсем леко и незабележимо. Можеш да продължиш да гледаш към светлината и малко по-малко да те облее навсякъде и в тоя миг да направиш един hyper space jump и да се окажеш зад тъмния обръч на простстранството, в което преди малко си се намирал. И ако достатъчно хайперспейсджъмпваш имаш шанса да се научиш как да го правиш постоянно. Яко нали ? :Д

Но каква е поуката ?

Поуката е че грозотата на тъмнината и красотата на светлината вървят ръка за ръка винаги. И понякога няма нищо лошо човек да се отпусне и да изпита от тая неразбрана грозота. Да я погледне и да и се усмихне.

Връзката с клипа, е че главните дейтсващи лица са мъже, но приличат на жени. Лицата и чертите им са нежни, косите дълги и прави, но стойката е величествена. На някои е горда, но съвсем леко почти не си личи. В това е и идеята.

Че всички те са заобиколени от тъмнина, от може би страшни фигури чакащи в тъмното, от собствените им черни мисли, чакащи в тъмното и четящи се в силата на погледите им.

Отдавна са приели тъмнината и всичко в нея, провели са я през себе си, отдали и и са се и са станали и проводници на светлината. Или поне някои от тях ;Д.

И затова и са толкова божествени – почти липсват емоции, красиво изваяни са и в същото време са обгърнати от було на мистерия – мистерия за всички онези, които не са разгадали тайните на Земята, на жената в себе си и на тъмнината, на бавния нежен полет надолу и все надолу…

това е и последния фрейм на клипчето.

Осъзнах, че може да се лети и на долу :Д.

Има и още, но някаква част не мога да я опиша… затова е и клипа де ;Д.

PS: Главният дизайнер и художник се казва Ayami Kojima – за 100 път обърках името, но се оказа, че е жена и то самоука, което обеснява някои неща ; )

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s