Настроение на Деня.

От време на време преглеждам “творенията ” си.
Правя си the so called “Emotional check-in”.
Kогато ми е едно такова странно се опитвам да разбера защо.


Преди си задавах много въпроси, но в един момент реших да сменя
подхода. Къде с карти, къде с изкуство, къде с природа, къде с хора – всичко дава нова перспектива, нов начин да изследваш живота си и това, което те заобикаля.

Tа днешния ден както и всички останали в тоя зимен период ме карат да съм смеска от затвореност, непукизъм, безвремие, безсилие, застой, но и спокойствие, кураж, експериментиране и разтваряне… ;Д
Витае някаква атмосфера на – “остави се по течението.”
Не ми се говори :Д

Пуснах си Тригун амв-то, което направих преди около година.
Това е история за двама братя единият обича човечеството, а другият го мрази. Всичко се развива на фона на пост-апокалиптичен свят и екшъна се фокусира върху срещата на Ваш – човеколюбеца с истории от живота на средностатистическия Джо.
Естествено Найвс – Million Knives – full name – егати якото име братче :Д, японците са велики. се опитва да пречупи вярата на Ваш в човеците и да го спечели на своя страна. Да го убеди, че хората са разрушители, консуматори, които избират винаги да стъпчат нещо пред това да жертват, ако трябва себе си, за да може то да разцъфне.
Но няма значение толкова много историята,
това за което се сетих докато гледах това амв беше как
Ваш, хората от тяхното бъдеще, всички…
просто…

съществуват.

Животите им от определен ъгъл изглеждат обречени, трудни или дори безмислени, но истински важното, е че за тях всъщност това няма никакво значение. Това е само една от причините поради, които мога да ги уважавам. Поклон.
На фона на разрушенията, атмосферата, която се гради в анимето е на постоянна вяра, на приятелство, което може да съществува въпреки тежкия живот.
Фокусът е не върху нещастието, а върху възможностите, които се простират пред нас хората.
Разбира се аниме сцените както и музиката, която избрах, бяха нарочно напаснати по такъв начин, че да смесят всичко в едно.

Злодеите, патроните, любовта, разходките из пустите улици, банковите обирджии, мацките, приятелството, малките шегички, неволните усмивки, подадения самун хляб, жаркото слънце, трите луни, радиацонния въздух, пустинната буря, студа и жегата, всичко това
пулсира в един невероятен непрекъснат такт, ритъм и цикъл.

Всичко това е “просто съществуванеТО”.
Мисля, че така се чувствам и сега.
; )
Днес имам честта просто да съществувам. Поклон.

ПС: Tрябва да взема да изгледам най-накрая анимето с ченгето пищов глава. хахахахаах

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s