Гласссс, но не моят.

Улици, къщи, хора, съдби. Обичайните заподозрени.

Чета малки истории, разглеждам приятелски снимки, смея се на меменца, на които попадам съвсеем случайно, получавам съвети, гледам през прозореца врабчовците.
Всичко минава през мен.
Нямам желание да го спирам, да го споделям, да го разкодирам, да го мисля или да го фантазирам.
Нямам желание да го коментирам в мен и отвъд мен.
Нямам желание да го откарам до нови хоризонти.

Но всичко ли видях и осъзнах?
Не разбира се.
Но сега си спомних, че съм просто парче… стъкло.

Ееей кат онова горе от видеото ; Д

One thought on “Гласссс, но не моят.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s