Fast and Furious и още нещо…

Тази публикация планирах да я кача за рождения ми ден, но тъй като не бях в много добро настроение тогава, я отложих за… днес. :Д

Най-накрая събрах сили и направих ново клипче и след като го завърших се почувствах много яко :Д:Д. Бях забравил това чувство на завършеност, когато направиш нещо от себе си за себе си и за който и да е друг случаен странник имал щастието или не да попадне и той на него.

Реших да напиша и пълна версия на най-силните ми символики, част от които се родиха след като изгледах новото си “творение”, а част от тях бях предвидил още в началото.

Ще бъде едно дълго приключение… :Д

Клипът започва със сравнително бърза и отчетлива интродукция на всички наши/мои желания.

Те са все едно пред нас – светлините на големия град, мощните двигатели, тежкарските лъскави коли, секси натоканите мацки, нацепените безстрашни пичове, полицаите дебнещи от засада и насладата от самата гонка, приятелските гепи-та, лафчетата с гаджето, предизвикателните погледи между състезателите и самото трасе отварвящо път към безкрайни възможности.

Варна Таун Бейбе

Две зелени очиии.

Без коментар.

Йо Бро!

На фона на всички тези желания съществуват две сили. Едната е

Доминик Ама не Пърсел

Дом, който е символ на агресия, страст, желания, доминанс, дори любов към живота, бързината, динамиката и този Дом винаги хвърчи задкулисно в магистралите на собственото ми съзнание.

Уокър Ама не Джони

От друга страна имаме Пол Уокър, който е символ на едно мое аз, което е в процес на себе-изграждане. Изглежда на места объркан, незнаещ какво точно иска, разсеян, лековат, но и от части спокоен, свободомислещ, дори може би разсеян, но по свой си чаровен начин.

Първият такт съм посветил на запознаството и по-скоро търкането между тези две сили.

Малко ми е празен погледа ; )

Може би ме е страх да го погледна, може би искам да се преструвам, че не е там, но той е там…

Губя си времето.

Ръкопашния бой е символ на неоптимизация, на това, че човек обикновено си губи времето не с това, което иска наистина да прави, дори ако ще да е свързано с нещо много просто. Ходи и се бие за каузи, в които не вярва истински.  На кратко пуснал си е автопилота… ;Д

Символичната трансформация на физически удар в гориво.

Ударът трябва да премине в гориво, да запалва искрата ти, да те кара да хвърчиш и да превърнеш нешлифованите си желания в кристално ясни цели. – ударът преминава в гориво и той дига скоростта на километража.

Знае перфектно на къде отива.

“Докато се разхождаше и се усмихваш неволно, можеше да си тук с мен.” Дом те наблюдава във всеки един миг и знае, че не си тук и сега на мястото, което ти харесва истински.

Това е то безкрайната битка, която в началото на клипа е битка.
Аз се стремя да те отхвърля, защото не те разбирам, защото може би се страхувам от теб, защото си имам своят комфортен живот, а ти искаш да ми покажеш всъщност как…

Как да летя.

Н

Втората сцена е миг, в който нежността се появява или поне става по-видима и тя. Виждаме, че Дом е дефиниран не само от агресия, но и от форма на загриженсот към момичето. А тя самата е символ на нежността с главно Н, защото иска да бъде едновременно и с двамата. Това е то хармонията между всичко и всички.
В сцената от филма Дом е по-доминиращ, но аз си доизмислям нещата, защото ами… така :Д.
Мисля, че дори този клип е добър такъв кактъвто съм го направил сега, защото смятам, че съм далеч от изравняване на балансната везна.

Грижа за нуждаещите се.

Отделно пострадалия и това, че Уокър полага някакво внимание и грижи за него има 2 значения.

Първото е през погледа на Дом – означава, че съм си изгубил времето с някой, вместо да се фокусирам върху това, което ми е важно, а второто значение е през погледа на Пол,и то е че всъщност тук се вижда, че ако човек е загрижен за близките си, това го прави една идея по-човечен и хармоничен. Не случайно и музката е по-бавна и замисляща.

И с всеки миг, в който ритъмът на музиката се усилва и действието се усилва – разликата между Дом и Пол се стеснява и се увеличава едновременно -точно като пулсирането на сърце – отблъскват се стените и се привличат все повече и все повече…

В преходния момент – та да та да та да – към последния такт, съм намятал всички пречки, които съществуват между разбирането и побратимяването на Дом и Пол. В крайна сметка реалността и нейните слуги не успяват да им попречат да се сплотят, разберат и обединят в последния по-скоро приятелски вече дуел.

В последната сцена визирам как Дом и Конструкцията на сегашното ми АЗ – Пол, се надпреварват и са нещо като приятели.

Умения на високо ниво.

Забавеният каданс показва невероятните умения и на двамата, означва, че са професионалисти, защото познават и най-малкият детайл на това, което правят. Затова и всички много харесват slow motion-a… ;Д.

Всички сме в Джаза.

Само той е важен и нищо друго.

Пол вече е научил ценни уроци, докато обратното Дом никога не изменя на животинската си страстна, но невероятно отдадена на живота и на динамиката природа.

Пуф паф пуф паф ту туууу ту туууу. Веселото влакче се задава по релсите ;Д.

Влакът отново е символ на реалността и ако до последно я отказваш и бягаш от нея, рано или късно ще те удари…

End Game

Накрая Дом се оказва самият мен… всички мои решения грешни или не, вскички мои страсти горещи или студени се разтрисат, цялата ми същност се разрушава в тоя миг… филмът свършва.

Но от кухнята мога да ви открехна, че и Дом и Пол знаят, че филмът всъщност е сериал, който продължава да се снима… ;Д

Нарочно го изрязах от клипа, за да има някаква поука, но който знае как да кара ще стигне до края благополучно. ;Д

Тази последната снимка е символ на невероятното доверие, което човек може да постигне, ако изгради вътрешна обратна връзка между всичките си същности :Д.

Философията на Дом го води до неговото падение в края на клипа.
Но и падението е силно казано, защото в света на фантазията и на символиките, всичко има много знаечения, освен това тук умирането може да се разглежда като символ на прераждане, на себеизграждане отново и отново… това е то промяната.

Финализирайки всичко в едно изречение:

Клипчето е едно пътуване от необузданата страст през признаване на нежността и любовта към всичко около теб.
Човек накрая на това пътешествие има шанс да има и двете – и лудост и хармония. И единственото нещо, което дефинира дали може да има и двете е прост и той е:

                       Колко силно го искаш?

ПС: Забравих да спомена, че музиката е като коридор, който завихря всички тези символи в една посока, в развръзката, която е… колко бързо ще съумееш да се напаснеш към промените в този живот. Дали изобщо ще ти стигне времето? Добре ли е да бързам или да не бързам…

Оставям този въпрос на всеки един от вас. ;Д

Поздрави ; )