Snake Plissken

Годината е 2056, светът е потънал в разрушения и тъмнина. Анархия се ширеше от единия до другия край на града. Безумци крещяха по улиците, а опустошени витрини горяха и бяха едва бегъл спомен за богатия капиталистически град, който се подвизаваше на това място.

Escape From New York by Christopher Shy (Regular)


А какъв град бе само… никой вече не си спомняше… може би само бившото ченге, което беше застанало срещу останките на някогашната корпорация -ТКом-, която твърде късно бе предприела мерки, за опазването на града.

preview_nakeArtPrint

Но това не беше от значение за Снейк Плискен. “Yeah Чу ли ме добре ?” – издърпваше поредната цигара от смачкана кутия червено Малборо и зареждаше АК2353 с достатъчно патрони, за да прочисти улиците и тази нощ.

Обграден в своя трон от разрушения, безброй гилзи и заличени спомени на радост, светлина и усмивки, той превързваше раните си без да изпусне нито един стон.

detail.97e9530f
Беше забравил отдавна болката. Никой нямаше да му съчуства, а и никой не можеше да му съчувства. Той беше кален в толкова много битки, че се бе превърнал в жива легенда. Нямаше право да показва слабост,защото трябваше да продължи да крачи и да защитава своите принципи както и малкото останал живот по тези мрачни места.
Колкото и да беше безмислена или безнадеждна ситуацията никой никога не го беше видял сломен, а истината, която много малко хора можеха само да гадят за него бе, че той се наслаждаваше на това да се бори, за да става все по-добър и по-добър войн. За да докаже, че той е способен да се справи, а и може би защото това бе част от неговото призвание… мементо от предишния му живот като полицай защитаващ реда из улиците на New York City.

snake-plissken-giuseppe-cristiano.jpg
Червената змия символ на прераждане, на борба и оцеляване, но и на невероятно силна жива енергия бе сплетена в двоен хеликс на дясното му рамо и винаги когато чувстваше, че е сам той напипваше с пръсти това място.
Знаеше, че духът на Змията е с него и ще го закриля дори и в сетния му час.
Радиостанцията на рамото му изпука. Той бе отново призован да спаси поредната жертва на това прокобно място. Изсмука с невероятна наслада зловонните пари на цигарата, затвори очи за миг и си спомни за жена си, която го прегръщаше нежно, децата, които си играеха весело на улицата, както и усмивките на неговите колеги скупчени около поредния случай в участъка.

art-pobeg-iz-nyu-yorka-escape
Махна с ръка и опипа патрондажа си, не просто за да излезе от този сладък спомен, не просто, за да провери отново оръжията си, а защото той вярваше, че тези времена могат отново да бъдат възцарени.
Той бе един от малцината останали герои борейки се за едно по-добро утро.

Качи се в стария Форд и потегли напред през призрачните сенки на нощта.
А те, те прегръщаха и бленуваха онзи далечен миг в който отново, щяха да се докоснат до светлината на деня…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s