Тези дни съвсем случайно попаднах на една песен от любимият ми ;asdoadaa293rskmcbjasd, но беше в албум пак с песни на 239юшдмлцдбиаопксид39, които ми харесват много. Но
все пак тази не я бях слушал никога и да. :Д
Направих малко клипче за ей така да има нещо, което да върви… ; Д
Първата част е едно дъъълго пътуване… все едно си се изгубил някъде из дебрите на дълбокия космос,
доброволно си избил вратата на каспулата и си полетял абсолютно безцелно, просто се въртиш и се въртиш и се въртиш…
и гледаш навсякъде звезди, милиони красиви далечни, толкова далечни, милиони човешки животи далечни светещи точки, до които може би никога няма да имаш възможността да достигнеш в този твой
мой земен живот…
и все пак си остават красиви мислиш си ти…
пияното тъжно подрънква в унитон с тази моя реализация,
затварям очи и се завъртам за един последен път…
дън дън дън дън, тара дън…. шшшшшшшшшшшшшшшшшшшшъшъшъшъшъшъшъшъш
и тогава…
изведнъж се повява най-силният живец в цялата галактика,
баща ти и майката ти на стотици хиляди години,
достигат те ссъс своите лъчи, със своите далечни милионни безвремеви лъчи и ти вдъхват живот.
вдъхват ти надежда, раздвижат ми се крайниците
отварям очи и поглеждам нагоре…
опипвам топлият пясък под пръстите ми поглеждам нагоре и се оказах отново тук… и сега…
животът е пред мен,
всеки ден животът ми залязва, но евентуално
на следващата сутрин отново съм тук и дишам,
и благодаря на това чудо на природата, на себе си и
на всичко в и отвъд мен самия…
Ставам отново и продължавам да крача до самият end of time. ;Д
Поздрави ; )
Amusika 