Станах рано, погледнах мислено към хладилника и си казах:
И днес не ми е ден за безвкусни, скучни и безкрайно здравословни закуски :Д
Затова!
Взех малко пари и закрачих с бодра крачка към близката баничарница.
Нещеш ли както си вървях и си размишлявах, забелязох в далечината на тротора едно… куче.
“Познавам го тоя пес” си рекох .
Обикновено е разположил огромното си безформено туловище пред 24часката и ако имам достатъчно късмет мога да мина покрай него без да го… настъпя по муцуната :Д
Споко е по-внимателен съм с животинката от колкото звуча.
И така преди да мина и в тоя ден покрай него си мислех. “Я да взема аз да се избъзикам на ум с тоя пес.”
Кучето се беше излегнало, не мърдаше, не шаваше, едва едва си надигаше коремчето. Корекция Коремището.
Та докато минавам покрай него му викам наум “Ей, ДЕБЕЛАК!”. И в тоя същия момент гадинката скокна ве… почна да ме лае яката, да не повярва човек.
“Силата на мисълта не трябва да се подценява” мислех си аз отдалечавайки се!!!
Явно ми се обиди… и аз бих се обидил, ама няма какво да ме лае. Да стане да се поразтъпче малко… Срамота Песчо!
Peace brother V
Amusika 