Innocent Sin

Чудех се дали да ви разказвам тази днескашна история, ноо нали сме дружки ;P

 

Тия дни не съм на кеф нещо.
Зарязох всичко и излезнах. Леко мрачен ден. Вървя по обичайния маршрут. Спира ме мургав мъж и ми иска цигара.
“Нямам”- май го казах твърде сурово…
– Имаш ли 1.30 лв?
“Нямам”- ето на, пак го направих.
Нещо си измърморва.
“Иди питай на спирката” – сякаш някой ще му даде…

Движи се с мен.
Забавям и той забавя.
Забързвам.
Разбра, че е нежелан…
Кофти свят си мисля аз и продължавам своя път.
Пресякох светофара на бързо. Спъвам се в някакво си камъче и си мисля “егасиии деня братче, може ли да стане по-зле”. Днеска нещо наистина не е наред. Отпратих тия мисли и реших да мина по вело алеята.
“Дали ще ме сгази някой изотзадзе” –  подсмихвам се сам на себе си… Поглеждам и виждам бабичка да пресича нерегламентирано натовареното шосе… хах.
Не бих нарушил железния си принцип като бивш фен на дъртджъмпинга да се кача на велоалея, но в случая исках да съм на сянка. Или пък не… харесват ми дърветата подредени като на стар римски път от двете страни. Защо само велосипедистите трябва да са облагодетелствани от тази невероятна дървесна атмосфера?
Вървях замислено както обикновено.
Дали щях да срещна В. или С.
Живеят на един хвърлей. Не ги срещнах и днес. Може би някой друг ден…
Сиво е. Разминавам се с други вело нарушители. Дават ми път.
“Хм интересна блузка имаш.” си мисля аз.

Продължавам напред иииииииииииииииииииииииииииииии…..

Пшшшш фууушпшш плясссссссс драннннннн…

Червена кола набива спирачки и влиза в тревата. Паникьосан мъж изкача от шофьорското място и отваря задната врата.
На задната седалка лежи жена. Той се мята върху нея и започва да я… стиска. Какво прави???? Не виждам много през проклетите прозорци. Тя маха с ръце сякаш последните сили я напускат… Бори ли се??? За врата ли я стиска??
Какво да правя??? Какво трябва да направя??
Оглеждам се, всички се преструват че не виждат червена кола в тревата. Спирката е на 30 метра. Nobody.
Опипвам си десния джоб… фак. ФАК. Забравил съм си телефона. Ейй мамка му как може в такъв съдбоносен момент да съм се разсеял така…
Погледна ме мъжа в бързината, седна на предната седалка и затвориха вратите.
Колата остана още дълго време на тревата.
Отдалечих се.
Не направих нищо…
Не ми поиска помощ.

Неискано добро казали старите хора…

И все пак….
Нещо ме изгаряше от вътре, колкото повече се отдалечавах.

Ще да е бил The Innocent Sin…

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s