True Survivor

Преди около 2 месеца май станаха разбрах, че една велика synthwave икона на име Com Truise xD, ще идва в България.

Да си призная не съм му фен. Никак даже. Знам, че се занимава с тоя тип музика от години, десетилетия може би. Има много опит. Много хора му разпознават звученето, но мен специално не ме спечели. Музиката му сякаш ме тегли назад.

Може би е добре да спомена, че synth-wave стила се характеризира най-вече от епохата на 80те и се опитва да я пресъздаде отново тук и сега, запазвайки духа, но и добавяйки модерно звучене.

Аз лично обичам да слушам парчета, които са мултидименционални така да се каже. Мятат те леко в миналото, вдигат те до сегашното и по възможност ако могат да те изтрелят до бъдещето идеално.

Та Com Truise е от тия дето те теглят назад. И се опитват да не излязат от там. Поне това е моето мнение. Та щеше да има концерт в София и му точех лиги, най-вече защото исках да се запозная с някой друг истински фен comme moi. Но yeah… нямаше такъв голям интерес и събитието отпаднало. Само 5 човека си били купили билет. хахахах Как да не ти стане смешно, кажи ми ? 500 заинтересувани, само петима с билети… и аз бях от тия… заинтересуваните :Д:Д:Д.

Така де, няма значение толкова това, може би някой ден ще се върне или пък просто аз ще ида abroad. Все пак тоя CTruise ме надъха да си направя една група за синтетична… музика xD във фейса и там гледам да качвам песните, които намирам за както ти казах 2 или 3 дименционални.

И днес реших да кача и тук една такава, понеже ако и тук спечеля някой за каузата хип хип УРАААААА!!!

Стара песен, но все пак я слушам почти всеки ден… 🙂 Причината е, че тя носи за мен един от най-важните аспекти на 80те и това е the fighting spirit.

The fighting spirit се характеризира най-вече от култови анимации, филми, екшън герои и книги от времето между 80те и 90те. Едно нещо обединяваше тогавашното изкуство – има битка, но е забавна, някакси наивна. Има противници, повечето не са много силни, но пък това те учи, че малко по-малко е възможно да побеждаваш трудностите. Учи те, че малките стъпки те възнаграждават. И с малки стъпки можеш да стигнеш до големите, до силните противници. И така се завърташе една спирала, в която винаги печелиш. Противниците никога не ставаха супер силни,  депресиращи, жестоки или потискащи. Или поне аз не помня, което може би си е било показателно.

 

Историята на песента мисля, че е взаимствана именно от филма Karate Kid от 84′ , в който едно момче иска да се научи да се бие в стила кунг фу, сблъсква се с много перипетии, но в крайна сметка среща стар китайски учител, който го научава. И тн и тн, но този филм успява да ти покаже, че боя не е средство до което да прибягваш, за да решаваш проблемите си, но и в същото време те учи на дисциплина, на търпение и постоянство. Показва ти, че можеш да постигнеш това, което искаш, но и да се забавляваш на малките неща. Да излизаш с приятели, да пиете бира, да се смеете заедно на шегите и закачките си. Като цяло е един от любимите ми филми.

Та това послание на 80те е нещо, което ми липсва в нашето забързано ежедневие, но мисля, че с правилната нагласа човек може да го приложи и днес. Може да спортува, да работи, но не бива да забравя и да се забавлява, да цени почивката си, да чете мъдростите ми, и така. :Д

Та те това  е то мултименционалното разгръщане на тази песен.  Уроците на миналото, мъдростта на сегашното и надеждата за бъдещето, които могат да се усетят в една песен, разбира се, ако човек си напише домашното… :Д

Това е текст версията + pixel art анимация пак по тази песен, която направи зашеметяващите 33 милиона гледания, което за synthwave си е mindblowing.

Може би, защото участва David Hasselhof but who knows.

Най-важното: Слушайте я всеки ден! :Д:Д

Или когато си искате ;Д.

Айде поздрави.