Няколко думи за анимето, специално за тези от вас, които не са запознати с историята му:
Ще ми липсва… Това е. xD
Останалото ще е един голям тлъст спойлер, затова… ъъъ. Край. :Д:Д
Ах…
Спомням си далечните месеци, в които се мъчех да заспя докато ме преследваха за пореден път собствените ми демони или пък може би страхове who can say ;D.
Спомням си много добре как се надявах да се затворят тия два клепача и ми се получаваше доста добре докато гледах десети епизод again and again. хахах
Мислех си: “Абе това аниме дали някога ще стане по-интересно… как може да е толкоз скучно, че чак така хубаво да ме приспива…”
Завъртайки лентата си мислех, добре, че е толкова скучно, че така да ме унася в дълго желаната дрямка. Просто всичко останало ме възбуждаше too much по онова време. ;Д
Ей тва е когато не осъзнаваш колко си щастлив с това, което разполагаш…
Даже май прескочих няколко епизода, ама не казвайте на никой, че лошо ми се пише… xD
Няма да мога да се впиша в графата Nerd.
Nerd Master Class it’s not achieved.. :(((
Така де, това е шоунен мега биткаджийско аниме, в което главните герои се борят срещу демони, които идват от долната земя в човешкия свят. А на нас-хората пък ни помагат от горе понеже както се сещате сме гола вода… ;Д:Д:Д
В крайна сметка станах свидетел на много сърцераздирателни моменти. В последно време станах фен на тоя тип анимета, най-вече защото покрай моите лични битки изкочиха доста въпросителни. А в този тип анимета постоянните конфронтации между противници с различна нагласа, тип мислене и аргументи, е сърцевината на анимето. А ако умееш да се поставяш на мястото на героите, на злодеите, та дори на малките истории на всички останали персонажи, то тогава можеш доста уроци да научиш и за самият себе си.
Качил съм няколко сцени в нета, може би най-touching беше арката на Тогуро и това как загубвайки своите ученици – супер силен демон ги избива – Тогуро се затваря в себе си и си обещава, че на свой ред ще стане супер силен и ще отмъсти за тях. Но в своя гняв и желание за мъст, в прехода от сравнително слаб човек към супер силен демон – продава си душата – той става твърде горделив и загубва всичко човешко в себе си.
Последната фраза “He can’t cope with his emotions.” Ми напомня много на мен самия, в търсене на вътрешен мир. Но и може би репликата, в която става ясно, че Тогуро по-скоро се самонаказва за своето безсилие, криещ истинската си натура зад маската на силен, коравосърдечен и студен противник. Наистина сложна дилема…
Ей така най-мразя, когато човек се чуди дали да съчувства повече на злодея или не…
Решението може би е, че просто зад всеки един “злодей” се крие поука и поуката зад Тогуро, беше, че ако ламтиш за власт ще бъдеш наказан по един или друг начин. Колкото и “висша” кауза да имаш, кой си ти, че да решаваш кой да умре и кой не? Колкото и да си наранен, кой си ти, че да разрушаваш нечие друго щастие?
Но пък и… в последните му моменти, когато осъзнава и приема грешката си, няма как да не му съчувстваш… ;(((
Сенсуи беше следващия противник, който беше развил 7 персони, за да може да се разбере със самия себе си. Отново направих доста аналогии с мен самия. Но може би неговата история не ме докосна толкова много. Може би още не ми е дошло времето за това…
Последната арка от анимето, няма да я коментирам тъй като в нея не се преплитат толкова много философски дилеми. Но тя определено ми освежи още повече настроението, защото след по-тежките психологически сблъсъци ми дойде просто перфектно екшъна, силните епични битки и якия пердах. :Д
Това няма смисъл да се коментира, а по-скоро да се види.
Климакса на анимето бе в последните епизоди, в които главните герои и техните вътрешни дилеми бяха разплетени докрай.
Хиеи, който е бил роден в изолирано село, в което само момичета са позволени, е бил outcastnат, минал е през много страдания и е насъбрал много гняв, болка и омраза към човечеството.
Напомни ми и за това. Все едно е като някаква част от мен самия.
Курама, който има двойнствена сила в себе си – той е доста спокоен и отбран млад мъж, който владее силата да контролира растения. Но вътрешното му аз е стар демон, с огромна сила и желание за унищожение. Прилича малко на Джекил-Хайд дилемата, но разказана по-много по-красив и може би малко сантиментален начин. Сантименатлен от гледна точка на това, че не може да се разбере със себе си. Подтискайки чувствата си е един, а после друг… И така малко по-малко загубва частица от себе си. Но в края на анимето нещата се оправят и за него. Неговата история отново ми кликна с някои от моите персони или сенките.
Кувабара приятеля на Уске, който винаги иска да се бие с Уске, защото това го кара да се чувства по-жив, кара го да се чувства така все едно и двамата живеят за обща кауза. Да стават все по-добри и по-добри, да се fistbumpват и заедно да покоряват своите житейски трудности. Той ми напомни за моите приятели, с които някога се фистбъмпвахме и с които си обещавахме да покоряваме нови хоризонти. Може би дори и на мен самия. Преди да стана Сенсуи, Тогуро, Курама, Хиеи и тн…
Но за щастие накрая и Уске, който просто обича да се бие. Просто нали?
Да правиш това, което обичаш до края. Но в последната си битка, той осъзнава, че всеки който се бие мечтае да се сбие с противникЪТ, който ще го победи.
Дали това бе неговата цел? Да бъде победен…Не… той разбира, че се бие за да победи, заради прятелите си, заради приятелката си, заради всичко.
Последни думи за Yu Yu Hakusho:
Героите в началото не ми допаднаха много. Взех ги за сравнително повърхностни. Но сега вече ми липсват…
Музиката на това аниме е много приятна. Тя няма да ми липсва, защото ще я случшам всеки ден :Д:Д:Д.
Сега трябва да измисля какво да гледам…
Вече съм измислил.
Но да 80s атмосферата на Yu Yu Hakusho си заслужаваше. Много е трудно вече да намирам такива перли в морето от пластмаса. :Д:Д
Няма излишни захаросаности, музиката е драматична, но също така присъсват и яки изчистени соло китари в напечените моменти.
Това ми липсва в сегашните анимета – basics-а. БейСИКСа Ве хора!!! Не искам красиви анимета, с безкраен и бездарен филинг. Искам да има драма, но да е в духа и динамиката на анимето.
Аз просто… много искам.
:Д
Amusika 
Ох и аз винаги гледам нещата през очите на злодеите, защо са станали такива, какви са им доводите. Не случайно повечето ми любими герои са от “лошите”, просто защото в истинския живот, всеки има момент, в който се държи ужасно с другите. Много хора се крият зад някаква маска и това е нормален защитен механизъм в това побъркано общество, в което живеем. Ако си саркастичен, не те приемат, защото не те разбират, ако си по-умен от другите в училище си зубър и не те канят на купони… Масово хората претърпели подобни унижения имат само няколко изхода слагат маска и се променят, полудяват и ходят на терапия или влизат и гърмят, тези които са ги наранили (Естонският филм “Клас”, аз лично не посмях да го изгледам, но мъжа ми ми направи доста добро ревю, което само по себе си ме отврати). Та така, всеки си има мотиви в този свят за всичко.
Относно аниметата с 80 вайб, някак си прическите на тоя стил много не ме кефи. Значи като ги погледна и ми иде да стана фризьор и да ги подкастря всичките. През всяка адаптация на Saint Seiya си мислех пак ли с тея прически… други не можахте ли да им нарисувате 😀
Ако ми остане време ще го пробвам това аниме в бъдеще 🙂
LikeLiked by 1 person
Мда е чувал съм за тоя филм Клас. Той до колкото си спомням е написан по истински случай ? Ако не се лъжа, някакъв младеж отива на лагер изкарва автомат и избива много други младежи…
Ама не знам де, може би бъркам.
Принципно има и други начини как да се “спасиш” и те най-вече са свързани с тотална промяна на мисленето ти.
Идеята, че си бил жертва като цяло е грешна. Тоест представи си примерно преди 100 или 500 години какво е било. Хората са умирали от чума или пък ако не си дадеш десятъка те убиват. Тоест много сме мекушави. Знам, че някой ся ще ме посочи с пръст и ще каже, че времената не са такива каквито са. И аз съм съгласен с това. Но точно ей ся гледах преди малко реклама на някакъв прах за пране или пък мисля, че беше омекотител и стои някакъв мъж в лилава фланелка, с изкуствена усмивка и ми го рекламира ве!!! :Д:Д
Смисъл тряя малко ред и дисциплина да има. Не че съм против мъжете с розови фланелки, но да е разбираш за какво говоря.
Дълга история.
Иначе да е има нещо странно в прическите им :Д:Д.
Но Тогуро и Сенсуи имат добри прически ве!!!
:Д
Иначе и прическата на Курама не е зле, добавя някаква женственост в персонажа му, а пък остротата по краищата му компенсира в известна степен.
Общо взето това аниме му четох в последствие ревюта бая и видях, че го пишат едва ли не като основоположник на Bleach, доста препрадки към Naruto и още няколко други анимета. Може би не е и случайно – доста ранни години е рисувано. И така. ; )
LikeLiked by 1 person
Така е, мекушави сме станали, но е трудно човек да прецени кое е редно и кое не е. Определено не е редно да си биеш детето като див селянин за да го възпитаваш, но и теорията, че да това да му повиши тон ще го травмира е грешна. Просто това са неща, които са трудни за възприемане. Днешния живот е в пъти по-различен от времето на бубонната чума, пещерния живот и дори втората световна война. Живеем в период , в който заплахата е пиян шофьор или хакер хакнал НАП… Следователно сме отпуснати и не мислим в тази насока. И това е нормално за повечето хора съсредоточени в ежедневието си, голямата картинка е депресираща и тежка и не всеки е готов да я понесе 🙂 Да знаеш, че въпреки промените пак си като крепостен селянин е депресиращо за хората.
LikeLiked by 1 person