You have been weighed.

Днес ще направя кратък анализ на една сценка, която бях позабравил.

 

Черният рицар – Адемар във филма е портретиран като арогантен, силен, дързък аристократ, който се бори да спечели сърцето на принцесата като принизява и смачква своите противници.
Х. Леджър е рицарят в бяло, който е от бедно потекло, но иска да докаже, че чрез вярата в доброто е нещо като олицетворение, че няма значение от къде си тръгнал, а само това, на къде отиваш и кой си сега – някой който обича да се бие, да кръстосва шпаги, той е олицетворение на доблестта, на честта и на чистотата.

Малко ги пресилвам нещата, но в общи черти това е.

В последната битка, която ще ви представя става въпрос как Адемар и Леджър се срещат на арената в челен сблъсък.

Ще оставя да изгледате филма, ако искате да разберете повече, заслужава си.
В моя случай аз разглеждам, черния рицар като част от мен самия – едно мое аз, което по подобен начин на Адемар разглежда света, но може би с малката разлика, че това мое аз в съществуването си и във вярванията си, то не е зло. То не съществува, за да потъпква другите или, за да принизява който и да било, не и ако не бъде предизвикано.
Леджър съм го издигнал в олицетворение реалност и вселена преплетени в едно.
В мига, в който той насочва копието си срещу Адемар и крещи “УИЛЯЯЯМ”, все едно крещи “СЪБУДИ СЕЕЕ”.

То и самата сцена в последствие това се опитва да покаже на Адемар, че той е живял в собствен свят, в който се е вклинил твърде много и когато го свалят от коня и му казват неговите собствени думи: “Ти беше премерен, ти беше претеглен и ти се оказа абсолютно негоден.” тогава той лежи в абсолютен крах на земята. Не можейки да повярва, че неговият свят не просто е разлюлян, а разбит на парчета.

Та и в моя случай, реалността ме събужда, а това как в началото показват Леджър в минутите преди сблъсъка, музиката и приятелите му ми напомнят по-скоро за вселената и за това как има някакво по-велико добро от нас самите, което ни наблюдава някъде от горе и ни дава своите напътсвия винаги.
Малко е сложно и може би не звучи толкова лесно да се забележи, може и да е защото аз така си го интерпретирам.
Но да тази сцена я качвам, защото напоследък си мислех, че режимът, който спазвах е достатъчно силен, за да износи собствените ми чувства, емоции и не просто да ги износи, ами да ги обгърне.
Но това не се оказа точно така.

Трябват ми още тренировки… ; (

Важното,  е че е за добро и както казва Леджър накрая:

Щом Господ е рекъл да те остави жив, значи си има причина.
Та ей на и аз това бих казал, че за всяко нещо си има причина и рано или късно всеки си намира пътя.

Всеки рано или късно се научава. По-трудния или по-лесния начин.

Последно мога да добавя, че :

Истината е да си засилен на забавен каданс. Това е. :Д

Бог да е с вас.

Поздрави

5 thoughts on “You have been weighed.

  1. Любим филм 🙂 На мен най-любим тук ми е Пол Бетани в чудната му роля и всеки път, когато гледам този филм не мога да спра да се възхищавам на играта му 🙂 а първата сцена с него, когато е гол е повече от очарователна. Интересно ми е какво мислиш за него? За героя му, не за самия Пол 🙂

    Like

    1. hhaha от тоя филм започнах да издирвам пол бетъни. За съжалние мисля, че не е много касов актьор. Не че искам да е касов – като участва в някакви бозави филмчета, даже имам някакво подозрение, че той си избира внимателно филмите, за да може да си изиграе ролите блестящо като в като рицарите. Но все пак ми се щеше да го виждаме по често. Специялно в тоя филм много ми харесва там като е гол дето викаш, ама не щото си падам по голи мъже, :Д, ами щото ми хареса как в името на вярванията си едва ли не и дрехите си беше дал. Наистина не мога да се сетя дали той беше гол или оръженосеца, който обичаше да играе хазарт. Хах много голи мъже явно е имало в тоя филм :Д. хахах :Д
      Но мен специално ми хареса сцените, в които представяше Леджър пред публиката. Много страст много нещо и ми звучеше и много достоверно, все едно аз съм рицар и той ми е глашатая. Абе въобще тоя филм беше трепач за времето си.

      Liked by 1 person

      1. хех, много е любим той 🙂 не знаех, че и на теб 🙂 в онази сцена точно той си беше чисто гол, но именно тази му голота в името на неговите принципи е очарователна 😉 гледала съм го в няколко филма още и просто е много добър, но тук си остава любим, мега любим 🙂

        Liked by 1 person

  2. Един от любимите ми филми, гледан многократно! Идеята му е страхотна и актьорите са добри. А как Пол надъхва публиката е сред най-добрите моменти на филма, но обичам и сцената, в която пишат писмо на Жозелин и как тя му казва, че ако наистина я обича ще загуби и после “ако ме обича ще спечели”. Типично по женски 😀
    А относно теб и реалността, всеки човек бива събуден от нея рано или късно. Но както се вижда в заглавието на сайта на P.S.Delph реалността е такава, каквато си я измислиш, тя никога не е еднаква за две човешки същества и това, което аз виждам като шанс, друг вижда като пречка и обратното. Всеки живее в своя реалност и се обгражда от хора, които ѝ пасват и се вписват в нея, които я споделят. Проблемите идват, когато се налага две или повече такива да се сблъскат и да намерят начин да съществуват заедно въпреки различията си. А да не забравяме, че днешната ни реалност може да изглежда като илюзия утре, дори в собствените ни очи 🙂

    Liked by 2 people

    1. hah сори ама това с Жозелин не го помня много много. Като казваш типично по женски – чудех се какво оправдание да изпукам в случая, нооо ти го каза :Д:Д.
      Сигурно затова не съм я запомнил… да да… все не знайти ко искате от тоз живот :Д Или сте големи преструвани и хитруши хахах. Аи сипах малко сол във вечната рана. Във войната на световете. иИ Аи мир V :Д
      Еми за това със шанса мисля, че си права за дадения момент. Всъщност според мен винаги , ако човек умее да изкомуникира дадената ситуация правилно би могъл да обърне нещата.
      Смисъл някой ден ще видиш примерно, че ситуацията, в която си била в момент А и не си можела да се асоциираш с нея, има голям шанс в бъдещето да си в тая същата ситуация при други обстоятелства, но като ядро ще е същата.
      Сложно е, но ако човек намери ядрата на нещата може да навигира живота си по-лесно.
      Но да, всеки си живее в неговата реалност, ако ти набия два шамара образно казано, или ти вкарам яко бой пак образно казано има шанс да ти набия мойта реалност, но понякога… е по-добре всеки да си живее в неговата.
      Въпросът е, че ми е малко трудно да преценя дали е добре да те вадя или не.
      Ако приятелите ми не ме изкарват от мойта нямаше да ми се случат всички нещастия и Щастия на тоя свят, сложно е. Щото не знам и какво е било писано да се случи и какво не.
      Много са факторите. И вече си зависи ти в какво избираш да вярваш повече. Дали е добре да се намесваш или не. Чудя се наистина. Спомних си този казус. Но да може би е по-добре да не се намесваш поне не и с всичка сила. :Д
      Но иначе ми харесва как мислиш. Надявам се да те провокирам и за в бъдеще с излиянията си и да чуваме повече такива анализи от тибя :Д:Д.

      Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s