Знак Numba 2

Знак номер две беше, че дoкато се прибирах и гледам един човек, дядка или айде по-уважителното старик ахахах. Не ве бъзикам се просто възрастен човек. Нарамил чадъра, сложил късите панталонки, разкопчал ризата най-небрежно на гърдите, абе типичния гларус, само да не беше на 70. ;Д

Та има един зоо терариум, в който се отглеждат зайци, птици, кокошки, една коза, едно прасе?? дето врещи като заклано нощно време. То бтв това място нали е в морската и точно на това място има доста високи дървета, които нощтно време могат наистина да бъдат малко страшнички. Та и аз ако бях прасе бих си покрещял от страх хаха. Може и да съм, ама няма да кажа xD. Кое? че съм прасе или че съм си треперел като лист по тия нощтни кръстовища…nobody knows ;).
Ъъъ къде съм?

Уху…. уху….уху- обажда се чухълът. Много яка птица. Само нощтно време може да се чуе. Особено, ако си я набарал в някой късен час. Няма жива душа. Надигнала се е лека мъгла. Виждаш дълги пусти алеи, някога преливащи от хора. Пост-апокалиптична картина. Само зомбита липстват.

Уху…уху…уху…Едно прасе врещи. xD

Няма жива душа. Минавам през тъмната полянка в съседство. Мисля, че цял живот ще съжалявам, че не минах през Борисовата градина в малките часове, когато все още живеех в София. Тя беше идеалното трейнинг място. Бесни песове по разни скрити пътечки, странни птици, странни хора xD и най-важното – нито една лампа. Уууу страшничко. ЕЙ тва е истината. Не някакъв си “страшен филм”. Тва е особено, ако нямаш и никакво хладно оръжие или пък бойни умения. Охааа. Някакви километри тъмна гора. Особоено ако се мине през самата гора. Скритите пейки покрити с жълта шума, дългите неподкастрени и някакси зловещи клонаци, пукането на счупени клечки отекващо в радиус от 10 метра. Z-z-z-z-Z Перфектното предизвикателство на вселената. Или по-скоро на природата. Дали цялата тази картина, която описах не е просто една… илюзия. Страховете на човека в мен, които са насадени от цивилизацията ни… Хмм. Заслужава си човек да се замисли над това…
И разхождам си се аз из тия моите варненски мини горички, почти няма и осветление, само по една глуха лампа в края на алеята.

Връщайки се към историята:
И тоя чичак го гледам приближава се до оградата и вади кутия червени Малборо и си викам “Тоя пък ся, кво ще прай??”, отваря кутийката и си викам “Е ся ако изкара и запали цигара и недай си боже да я метне ще го пречукам.” Силно казано разбира се. Но в последния момент видях как от ръката му хвърчат… зрънца.
В кутията имало храна за птички…

ах…

I was…

ThunderStrucked