Св. Пантелеймон.

Гледам през прозореца. Пред мен е красивата църква на Св. Пантелеймон- покровителят на пътешествениците.

cof

Днес по-рано сестра ми беше в банята, а аз се бях разсънил и гледах през прозореца. Слънчева светлина обливаше листата на близките дървета, а вятърът ги полюшваше нежно. Небето е чисто. Няма нито едно облаче. В 08:00 забиха камбаните. Чувал съм, че техният звън идвал направо от Бог, Вселената и ангелите. Вибрациите им са лековити и пречистващи. Имаше богослужение и много тихо долиташе песента на отчето. Нежна и едновременно възвишена мелодия. Замислих се, че това място е уникално. Нощеска отидох да видя църквата от близо. Вратата на църковния двор беше отключена. Влязох и седнах на една пейка. Погледнах на горе към кулата с камбаните. Звездите ме гледаха. Тишината ми нашепваше нещо. Беше красиво. Хм, усмихнах се на себе си и се замислих колко малко му трябва на човек, за да е щастлив.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s