Дивото зове. Седим и се гледаме.
Той ме погледна с острия си, пронизващ поглед и ми рече:
“Искам да мина.”
Аз:
“Добре, махам се. ; ) ”
И всеки пое по своя път…Да си призная отдавна не бях имал такъв приятен, кратък и смислен разговор. Еххх, ако всички хора бяхме изчерпателни не просто на думи ами и на емоции, отбрани, wrap upнати и знаещи какво искат, като този черен Мистър Котаран. Света щеше да е толкова спокойно и разбрано място.
Ехххх Мечтииии. ;D
Amusika 
Много симпатичен кратък диалог 🙂 Ако го преобразуваш, си много близо до хайку 😉 I like it! Малката черна пума също 🙂
LikeLike
Ако го преобразуваш? Какво имаш в предвид? Визираш да го направя по-скоро като историйка от колкото като споделяне?
LikeLike
Хаха, глей какъв човек съм… забравих да напиша, най-важното: Радвам, се че ти харесва : D.
LikeLike
Нямах нищо конкретно предвид, просто тези три реда: седим и се гледаме – искам да мина – добре, махам се – ми напомнят на хайку, кратичко и простичко, а казват доста 🙂 разбира се, далеч са от хайкуто така, но така ми звучат 🙂 Нищо не го прави, супер си е така, в това му е чарът. Кратко, истинско и споделено 🙂
LikeLike
aaaaaaaaa hahahahaah
LikeLike
тия истории са части от личния ми дневник, там е бъкано с подобни работи и изобщо не обръщам внимание къде са хайкутата, : D, но да е интересно.
LikeLike
Дам, личните и истинските истории винаги са по-интересни от измислените 🙂 с или без хайкута 😉
LikeLiked by 1 person
дае така изглежда, но пък аз съм се вдъхновявал най-много от измислените хаха 😀
LikeLike
Макар, че сега си спомних думите на един мой приятел, че всичко, което е било измислено е дошло един вид от наблюденията ни над обкръжаващия ни свят. Така, че да е…. xD
LikeLiked by 1 person