Може да звучи малко gloomy(поне в началото), но така е когато човек спре да се взира в повърхността и погледне надолу. Същото е като да гледаш една локва с вода, или по-скоро локвата да те гледа от долу и ти да се видиш ей така някак си… празен. Как може тая локва с вода да е по-пълна от мене… язък… Дали нещо не ме привлича да потъна в тоя миг?
Реших, че може да кача темата за дълбокото синьо. След тия няколко дни червена луна май ще дойде точно на място. Препоръчително, е който чете това да гледа и да слуша песента и клипа към него.
Това е звукът на потъването и дълбините, светлината намалява, тъмнината те обгръща от всички страни,дали е лошо или не?, почти нищо не се вижда, има ли риби, има ли живот, около мен, сам ли съм, има ли значение?, водите които достига са все по-плътни, все по-тежки, кислородът е все по-малко, налягането все по-голямо, болката в ушите се засилва с всеки изминат метър, но най-важният въпрос е…
хаха:) Не го знам или може би просто не искам да го кажа, защото за всеки е различен тоя въпрос… приличат си, но е различен, тонът, интонацията и вниманието върху отделните думи,а това може да бъде от изключително значение…
Това, което сега има значение, е че светлината всъщност е винаги там, зад нас или пред нас или нявсякъде, стига да поплуваш достатъчно, в която посока си избереш. Отговорите са там.Твоите отговори, моите отговори.
Всичко ми се мержелее, губя ориентация, последната глътка въздух ме напуска, водите ме натискат надолу като стоманени ръце ме затискат, да потъвам, да се давя в собствените си въпроси и терзания, гърдите ми ще се пръснат, но ще събера последни сили иии хоп, ей на колко лесно било, да се покажеш над водата.
Ах колко те обичам повърхност. хаха каква ирония. Обичам слънцето, звездите, светлината, нощта, себе си, другите, делфините ;), храната, небето,земята, тревата, цветята, стените зад които живея(НЕ!), върховете, които се издигат над всичко, дълбините, които се простират под всичко, хаха, каква ирония… Благодаря на всичко и на всички. Това е deep blue…
аи бай, гл гл гл гл гл гл гл гл лглглглглглглглглглглглглглглглглгглглглглглглглгглглглглглгглглглглглглглглглггллгл
Amusika 