Пътят

Хващам се на бас, че тая дума концепция звучи излишно сложно и дори префърцунено, затова ще я разбия на парчета като ви кажа: „представете си един път”.

ws_Winter_Way_1920x1080 (1).jpg

Някой хора ще си представят къменист път, може би черен път, други ще си представят път, който се намира в гора или пък асфалтирано шосе,  но в крайна сметка ядрото или най-главната идея зад път, е не това от какво е направен или през какво минава,а това, че има начало и има край и че той е започнал от някаде и води на някаде.

highway.jpg

Друг тъп пример е: „Какво е къща ?” Има всякакви къщи – с розови тухли, с всякакви чудати форми, може да са направени от дърво, слама, керпич, може да стъклени I guess so, може да отопляват по-добре, да са осветени по-добре, да са по-просторни или по-тесни, може да бъдат всякакви, но за мен основната идея зад къща, е че тя дава подслон. Толкоз. It’s simple as that. Една дума.

Това е концепция с най-прости думи описано.

Ще се върна на примера с пътя.

Според мен човек е тръгнал с раждането си да крачи по един по-централен път така да се каже. Път, който е отивал на някаде. Но в натурата на всеки човек е да изследва всичко около себе си, да се интересува, да се забавлява от това да докосне, да пипне и да вкуси от живота и малко по-малко той започва да обръща внимание повече на дърветата около пътя. Забравя за пътя. Навлиза все повече в неизследваните територии, които се откриват пред него.

cool flower.jpg

“Просто всички дърветта изглеждат тооолкова яко, зелени храсти, вкусни плодове, интересни лиани по които да се изкатери. Защо да не ги изследвам докрай, нали живота е приключение ??”

И така всички започваме да се лутаме между дърветата и в един момента осъзнаваме, че те не са само красиви дървета. Оказва се че има и такива, които те дращят, ти бъркат в очото, които са по-тъмни, може би по-страшни ? Недай си боже се оказва, че има и някакви странни същества, които бродят из тази тъмна до преди секунди свежа и красива гора?

dark forest.jpg

Така от красива приказка започва да се превръща в някакъв сюжет за поредния страшен филм.

Няма да го откарвам изобщо в тази насока. Но хората така се изгубваме между тия дървета, така се изплашаваме, свиваме, параноясваме, може би просто всичко е една илюзия ?

Но най-важното или по-важното, е че няма значение, къде се намираме в момента, защото според мен изобщо, за да стигне човек до мястото, на което е, той е вървял по път. По пътека. И може би и други са въряли по него. А дори да не са, той има шанс да се върне на по-голям път. Да срещне други изгубени хора, като него, и да се опитат заедно да намерят най-големия централен път.

Якото в цялото това приключение е, че човек се научава колкото повече ходи и изследва, с всеки корен, в който се е препънал и всеки тъмен глас, който може би е чул, усетил или дори въобразил, той се калява. Тренира се да се движи през клоните, които разкървавят кожата му, без да го боли както в началото когато за пръв път е изпитал болка.

mountain-sunset-wallpapers-wide

Припомня си, че крачейки по малките пътеки, дори да пада и да го боли, има и много красиви растения и величествени гледки, за които си струва  човек да притаи дъх.

И може би най-важната идея зад централния път и защо някой  би искал да стъпи отново на него, е защото когато човек е на него, той вижда всичко като красиво. Намира собствен смисъл зад съществуването си и така дава на света най-доброто от себе си. Превръща се в перфектния проводник за изкуството, което твори, без значение дали е музикант, художник, танцьор, писател, инженер, лекар, мениджър или каквото там си избере. Всичко е изкуство и всеки твори и това зависи само от гледната точка, с която човек подхожда към себе си и заобикалящия го свят.

И тук е момента да кажа, че тия по-малките пътеки са пак базирани на концепции, които обаче сочат към главната концепция. Най-големият парадокс, който съществува е, че ядрото е винаги най-простото изречие или дори само една дума, но за да може човек да достигне до тази дума той обикновено се налага да мине по много малки и големи пътеки. И всичко посветено на територията на моя сайт изследва по един или друг начин тия мини концепции.

Или иначе казано всички сцени, музика и статии, които съм писал са базирани на идеята, че човек е изтъкан от емоции. И тия емоции са базови за всеки човек – страх, тъга, разочарование, болка, гняв, ярост, радост, еуфория, щастие, любов и тн и тн. И всички тези емоции са като малките пътеки в гората. Сцените помагат на човек по интуитивен начин да достигне до тия пътеки, които рано или късно да го отведат до главния път.

Идеята, е че тези сцени и изкуството като цяло, ако човек се научи да гледа чрез тях на живота, той си припомня за основните емоционални състояния, без да се налага да разчита на външни фактори да му ги причиняват. Тоест може да се самообучи. А самите емоции водят човек до реализации на ниво разум.

lion.jpg

Един прост пример:

Знам, че лъвовете са смъртоносни животни, нямам нужда да го пробвам и да го доказвам. Но предполагам знаете, защо, как и кога, се е разбрало че лъвовете са смъртоносни. Еми много просто: преди хиляди години, някой е умрял от лъв. : Д : Д. Боляло го е доста. : Д : Д. И ей на чрез болката човек научава, че нещо е опасно и си съставя една дъълга таблица с опасности… ; Д В последствие по-задълбочения анализ и способността на човек да разсъждава му помага да предвижда ситуации без да ги е изпитал и да си състави възможни изходи и справяне с тези ситуации.

И това, е че човек може да поумнее адски много, ако си изследва собствените емоции. И може да го прави независимо от обстоятелствата, в които се намира. Научава не просто някакви факти за живота, ами научава и как да борави с тях, какви са връзките между тях и тн и тн.

meditation.jpg

Другата истина, е че всеки сам си избира как да търси централния път. Има много табели в тая прословута гора и всеки сам решава дали да последва инструкциите, които са нанесени на тях. Доверява се на вътрешния си глас и на опита си. Има много други системи, които предлагат на човек алтернативи. Религия, астрология, „ясновидски” системи , закони за привличане на неща, позитивно мислене, медитация от различен характер. Дори отвъд езотеричната сфера, човек опознава себе си все повече и все повече просто като прави това, което му харесва да прави – било то в професията, в хобитата му, в контактите му с другите хора.

Винаги съм имал естествения порив да бъда изследовател.И благодарение на тази система осъзнах, че няма нужда човек да търси извън себе си за съкровища, находки и открития,  няма нужда да ходи на края на света, за да търси прозрения, няма нужда да притежава несметни богатства, за да бъде щастлив, а точно обратното, ако започне да търси навътре ще намери толкова много неизследвани територии, че свят да му се завие. И използвайки изкуството може да се „обработи” доста ефективно ; Д.

Благодаря ви за вниманието и до скоро ; )

PS: Искам да се извиня на всички за недостатъчно добре форматирания текст(не разбирам мн от онлайн платформата, която ползвам) и правописните и пунктуационни грешки, за които нямам достатъчно добро изинение ; Д : Д, но тъй като за мен пътят е по-важен от малките пътченца се надявам, че ще ми простите някога. ; Д

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s