Braveheart – Свободата на духа.

Хубавото на епичните филми като този е, че много от сцените в тях са толкова добре поднесени на зрителя, че достатъчно говорят сами за себе си.
Ще отбележа най-важното, което, е че самият Уолъс все едно говори на мен и ми задава най-важния въпрос:
“Да, бий се и може да умреш, избягай, скрий се и ще живееш. Поне за известно време.
И след много много години… когато си на смъртния си одър, ще си готов ли да замениш всички дни от този ден до днешния, за ето този шанс, само един единствен шанс, да се върнеш тук на бойното поле и да извикаш на противника, че той може да отнеме живота ти, но никога няма да отнеме свободата ти!”

Lochlan: This is our army. To join it you give homage(да се преклони)

William: I give homage to Scotland. And if this is your army, why does it go?

Tall soldier: We didn’t come here to fight for them.

Short soldier: Home. The English are too many.

William: Sons of Scotland, I am William Wallace.

Short soldier: William Wallace is 7 feet tall.

William: Yes, I’ve heard. Kills men by the hundreds, and if he were here
he’d consume the English with fireballs from his eyes and bolts of
lightning from his ass. I am William Wallace, and I see before me an army
of my countrymen here in defiance of tyranny. You have come to fight as
free men, and free men you are. What would you do without freedom? Will you fight?

people.jpg

Tall soldier: Fight against that? No, we will run, and we will live.

William: Ay, fight and you may die, run and you’ll live. At least a while.
And dying in your beds many years from now, would you be willing to trade all the days from this day to that for one chance, just one chance to come back here and tell our enemies that they may take our lives, but they’ll never take our freedom!!!

Ето това последно изречение е най-важното за мен от тази сцена. Представено на фона на останалите реплики то надгражда в мен чувството, че наистина ще жертвам частица или цялото си щастие – мога да умра, но ще живея истински до сетния си дъх.
Дали е по-добрият избор, човек да изтлее малко по-малко, да води “спокоен”, “робски” живот или да се раздаде all in за кауза, която би го накарала да гори истински.
Аз самият си припомням за свободата на духа и на личноста ни благодарение на тази сцена, но и достатъчно добре умея да интегрирам това осъзнаване в цивилизацията и в обществото такова каквото го познаваме. Просто за мен, без двете, човек не би могъл да води истински смислен живот. Затова и е добре човек да помни корените си, да помни, че е свободен и че винаги е такъв в сърцето си, важното е да не го забравя. Но отвъд това да помни и да почита също така, хората, които са дали животите си именно, за да можем ние – поколенията след тях, да можем да живеем свободно. А това означава да продължим да участваме в света и да се раздаваме за един по-добър свят, за да не останат усилията на героите напразни. Да сме по-добри приятели, по-добри партньори, по-добри хора. Да благодарим за днешният ден и да продължаваме да се надграждаме все повече и все повече.

Накрая ще споделя, че последната сцена, в която Уилям Уолъс умира ме натъжава, но и ми напомня, че истинският войн е човек верен на идеалите и на принципите си.
Никога не може да ги предаде, защото така ще предаде причината поради, която съществува, ще предаде завета – за свободата, за дълга към старите и новите поколения, ще предаде истинската безрезервна любов и затова и FREEDOM е едиственият най-истински изход за човек отдаден на това, което вярва и обича.

мерси.jpg

Хората и всички, които викат “милост”, сме всички тези, които тайно искаме да сме като Уолъс, да имаме този негов кураж да отстояваме себе си и ако трябва да умрем верни на каузата и на идеалът ни. Някаде в себе си бленуваме да сме героите в собствения ни свят.
Истината е толкова близко и тя, е че този герой живее в нас отвъд реалността. Затова и е нужно само да направим тази малка крачка и да повярваме в него.

freedom.jpg

Няма нужда човек да стане истински боец за свобода и да разтърсва всички и всичко, целта е да повярва в себе си и в своята свобода отвъд рамките на реалистичния си живот – няма значение каква работа работиш, с какви хора излизаш, колко пари изкарваш, нищо няма значение. Защото за духа и за сърцето всички тези неща са без значение.

В това се корени и силата на епичните филми, че те се опитват да поднесат на зрителя не нещо ново и невероятно, а нещо, което всички хора споделяме и имаме в себе си, но често забравяме. И дори и да живеем в епоха, в която човек е по-трудно от всякога да запази себе си, той разполага едновременно и с неизчерпаем източник на форми на изкуство, с които да си припомни кой е, от къде е тръгнал и на къде отива.

Благодаря ви за вниманието.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s