Tangled – Трансформиращата сила на любовта.

Комбинацията от нежната песен изпята от сърце и душа, от топлите пастелни цветове чувствения текст на песента, изпълнените с благодарност и съзерцание очи на Рапунцел, малкият зелен мъник, щастливо зареян в погледа и, създават точно това чувство на приказност, фееричност и уют, за който мисля, всеки човек някаде дълбоко в себе си си мечтае да има и дори да го няма, той може да го изпита чрез сцени като тази.

rapMnQka.jpg

Щастието, което Рапунцел изпитва в този толкова важен миг за нея, ме води до емоционален катарзис – напомня ми за моите мечти и най-съкровени желания. И така нейното щастие става и мое, без значение дали съм успял да ги осъществя, аз живея чрез нейната мечта.

korab2.jpg
Фенерът символът на надеждата

Цялата тази сцена ми напомня за нежността и красотата на всяко малко нещо около нас и по-много фин начин ме предразполага да съм по-спокоен, по-уравновесен и по-позитивен към утрето. Надеждата, която е портретирана от хилядите хартиени фенери в небето се ражда отново в мен и ме кара да съм благодарен на това, което имам. Пречиства ме.

flynnPreroden.jpg

Мига в, който Флин просто оставя думите на Рапунцел да минат покрай ушите му, поставяйки ръка на чантата, и казвайки “аз съм наред”, много силно докосват сърцето ми, защото в този момент, аз самият изпитвам трансформацията през която Флин е минал.

А песента, която той запява е песен, която и аз пея заедно с него. “Всичко, за което съм мечтал, всичко, за което съм се борил… сега тя е тук.. сега тя е моето най-ценно съкровище.”
Думите “all those days chasing in the daydream, all those days living in a blur” описват абсолютно точно как съм замъглил душата си, живял съм в лъжа и именно те преобръщат света ми, като ме трогват и ми напомнят, че всичко около мен е красиво и смислено.

Благодаря на Рапунцел, че съм я срещнал, благодаря на емоцията, че е толкова силна и е там, за да ми го напомня отново и отново.

together.jpg

Мига, в който заедно си протягат ръка е кулминацията, в която и двамата са осъзнали по нещо за себе си – Флин: излязал от правия път егоист, воден само от лични интереси, а това да се погрижи Рапунцел да достигне до чистата си мечта го връща към истинското му аз – честен човек, който иска да прави хората около себе си щастливи, да защитава нежното и красивото в лицето на Рапунцел и да се опълчва на злата реалност, която иска само да се възползва от добротата на невинните души.

А Рапунцел на свой ред осъзнава, че е пораснала – осъществила е мечтата си, преодолявайки много препятствия, но заедно с Флин, който както и е помагал в трудностите, така и е бил там да я утеши и да я накара да се усмихне. И тази част от сцената ме води то трети емоционален катарзис, защото именно тук  е  момента, в който двете сърца се обединяват, сплитат ръце и запяват в унисон… песента на любовта. АААleeelhuaaayaa babyyy!!!

short-hair

Накрая мога да завърша с това, че Рапунцел от плаха смутена и объркана, наивна и сляпо доверяваща се на “добрите хора ” в живота и, осъзнава, че пътят  към истинското щастие минава през свободата човек сам да прави изборите в живота си и да преследва това, което обича и вярва докрай.

flyn nice.jpg

Флин от закорявал изпечен престъпник, женкар и тарикат се превръща в момчето, вярващо в мечтите, изгубило се някаде по пътя на своето съзравяне. Една история написана по действителен случай. Това е може би една от много силните страни на анимациите. Те се опитват да ни покажат по нежен и невинен начин част от изгубеният ни свят, от мечтателността, която сме пожертвали, за да можем да живеем в света такъв какъвто го познаваме.

Това филмче ми напомня за двойната трансформация във всеки един от нас – да преоткрием истинските си чисти емоции и едновременно да се борим за мечтите си заедно, а това е път към обединение на чувствата ни или любов. Любов към теб самия, към близките ни, към приятелите ни, към половинката ни и дори към всички останали хора, които ни заобикалят без значение познати или не.

Затова и това е историята за това “как аз умрях… и се преродих”.
Затова и любовта ни трансформира, защото всеки намира това, което е забравил и си го припомня, чрез другия човек.

Обичайте се! Благодаря ви.

PS: линк към музикалното клипче с фенерите: Линк

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s