Темата днес е посветена на “спиралната” сила, която е синоним на безкрайния потенциал, който лежи пред всеки човек. Не знам може би някой от вас е достигал до онова непреодолимо усещане, да искаш да вкусиш още от живота, да отидеш до всяка точка на света, да изпиташ невероятни приключения, спиращи дъха преживявания, да срещаш нови хора, от които да черпиш вдъхновение и позитивни емоции, ти самият да вдъхновяваш хора или с една дума да живееш на макс. Ако е така, тази сцена е много добър мотиватор затова рано или късно, мечтите ти да станат реалност… ; D. Ако пък не станат… със сигурност няма да си скучал ; D
Сцената е , на което бях отделил предишна статия. Ако иска някой може да я прочете -> линк.
Тъй като сцената е от епизод 25, ще обобщя в няколко изречения историята на анимето и това, което е добре да знаете.
Всичко започва в малко селце, което се намира под земята.Хората са бедни и нещастни, но някакси свързват двата края. Главните персонажи – Симон и Камина, са измежду тези хора, които се отличават. Симон е символ на постоянство и отдаденост към това, което обича да прави – да копае и да разширява селото, а Камина е бунтар, който знае, че съществува земя, където има “небе и звезди”, преследва целите си с ненадминат хъс, страстен е, и държи на думата и на целта си.
С напредване на епизодите се разбира, че наистина има повърхност и че хората, са изкуствено натикани да живеят под земята, като форма на “единствен” начин да се съхрани човечеството.
Войн на име ЛордГеном е “тиранинът”, който е предопределил съдбата на човечеството и е решил, че да бъде изпратено под земята, е най-добрият начин за оцеляването му.
Лордгеном е бил командир на човечеството, много преди събитията в началото на анимето. Той е изключително силен човек, който притежава голяма спирална сила и се е борил срещу раса, която е заплашвала човечеството.
Тази раса убеждава Лордгеном, че човек е винаги жаден за знания, за напредък и че хората са неспособни да укротят и да опитомят тази сила в тях. А проблемът идва от това, че именно желанието за разрастване е водило до много войни и много страдания, до унищожения и до нещастия в световен мащаб. А в последствие и до галактически.
Въпреки “добрите” намерения на Лордгеном да защити човечеството, карайки го да живее в лишения, Симон, Камина и екип вярват, че един истински владетел би намерил начин да се грижи подобаващо за своите поданици и с обединени усилия успяват да победят Лордгеном. С това идва разцвет за човечеството, но и нова вълна от предизвикателства в лицето на тази раса наречена “Анти-спиралата”.
В днешната сцена нашият екип е изправен пред една от най-тежките битки, в която Китан – спирален войн, решава да поеме мисия, в която да спаси своите приятели от машина, която може да убие всички.
По време на мисията той разбира какво означава да си истински спирален войн – да си отдаден на това, което те движи най-силно – да се бориш за щастието на приятелите си, за свободата си, за душата си.
Сцената е трогателна, защото самият Камина умира с усмивка на лице, вкусвайки и осъзнавайки за пръв път това да си истински завършен човек.
Това е историята so far.
Отвъд историята аз използвам сцената с Китан, за да се вдъхновя да живея отвъд границите, които обществото е наложило на отделния индивид. Тренирам го на психологическо ниво, защото няма как човек да не съжителства с другите, част сме от едно и също общество. Анти-спиралата олицетворява обществото, а саможертвата на Китан ме кара да се преклоня пред него и да се трогна от постъпката му, защото той ми напомня, че всеки човек е роден, за да живее по този начин. Да живее заради доброто, за свободата на духа и заради душата си.
Сцената, която ще коментирам започва от мига, в който Симон не успява да материализира достатъчно силни и издръжливи спирални свредла, като тия от горната снимка, с които да унищожи машината, която ги засмуква като черна дупка. Китан е сразен как е възможно да бъдат потрошени толкова мощни ракети, защото знае, че Симон е най-силният духом и волюм човек.
Йоко е момиче, което е също част от екипа наречен “дай-гурен”. В тази сцена тя решава да се вмъкне в своя робот и собственоръчно да взриви машината. Но тя го прави повече от чувство за дълг отколкото, защото го желае истински. Тя също е герой, който се жертва в много ситуации, но в слуая предполагам, че страхът и от надвисналия противник надделява.
“Правиш го, защото го искаш, нали? Не мога да те спра.”
Тези реплики са много важни, защото, ако човек не е взел собственоръчно решение да направи нещо в живота си, тогава той е недостатъчно надежден и няма да успее да се справи със задачата. Причината, е че ако човек истински желае да направи нещо, то той го желае със сърцето си и душата си, дори разумът му да му казва, че е лоша идея, това е без значение, защото спиралната сила е обединение на енергията между сърце и душа.
В сцената Китан излита с робота си, но не успява да изтреля ракетите срещу машината. Така както в живота, и тази сцена е символ, че каквото и да предвиждаме в живота ни, то има доста голям шанс да излезе извън наш контрол.
Тук идва преломният момент, в който Китан решава, че ще се жертва. Невероятно силната компресия в космоса, смазва последният слой от защитата на робота му, но той се насочва право към анти-спиралната машина скандирайки толкова силни слова, че едновременно ме трогва и ендовременно ме вдъхновява:
“My King Kittan is still doin’ fine!
This is Simon’s soul!
Team Dai-Gurren’s soul!
Humanity’s soul!
No, it’s MY SOUL!
You think it’s gonna be wiped out by the likes of you?!
Chew on this!”
Колкото по-силна е вярата в нас самите, в мотивацията ни, в чистотата на желанията и целите ни, в любовта ни, толкова по-голяма е спиралната сила, която тече във вените ни. Огромният свредел на снимката е доказателството за това.
Китан се врязва с машината и я унищожава, но така жертва и самият себе си. Но на края той осъзнава за пръв път истинския потенциал на спиралната сила. Това е и трогателното в сцената, че тук за пръв път той стигна до това заключение, но трябваше да умре… А това, че умира с усмивка ме кара да се усмихна с някаква нескрита тъга, защото не искам хората, които най-много се борят за един по-добър свят да умират. Не го заслужават. Прекланям се на героите истински и измислени, защото те дават надежда на нас хората да живеем по-смислен и истински живот. Карат ме да не забравя, да съм добър човек, да вярвам и да мечтая безкрайно.
Това е то спиралната сила, да живееш несъжалявайки за нищо, преследвайки най-смелите си мечти и дори да умреш… да умреш с усмивка.
Благодаря за вниманието.
Amusika 