Историята накратко се върти около изпълнен с опасности пост-апокалиптичен свят, в който главният герой иска да спаси брат си, но си е обещал, че няма да вземе нито един човешки живот по пътя. Това обещание го сблъсква с различни ситуации, които го водят до един или друг извод за участието му в този свят, за живота на другите и за изборите, които лежат пред всеки един от нас.
Сцената, която коментирам днес поставя на прицел живота на момче, което работи за група бандити, но вътрешно мечтае да води честен и почтен живот. Благодарение на срещата си с Ваш, то успява да намери отговор на вътрешните си терзания.
Тъй като коментирам епизод 7 по подразбиране взимам в предвид, че сте гледали анимето.
Жена на име Рем е нещо като пътеводната светлина в живота на Ваш Тайфунът (Vash the Stampede), който също като нея вярва, че доброто е над всичко.
В цялото аниме до самия си край оставам с впечатлението, че Рем е олицетворение на вселената, жената, усмивките, близките, приятелите, непознатите, човешкото, душата, сърцето…
Нежната безгрижна музика, розовите листчета, вятърът, който сякаш си играе с тях и Ваш съзерцаващ някаде там в далечината Рем, символизират за мен онова прекрасно място, за което всеки си мечтае. Но именно тази дистанция между двамата е и символ на това как между човека и безкрайният вътрешен мир винаги лежат въпроси за отгатване, винаги човек трява да извърви път към своята обетована земя.Едновременно ме успокоява и едновременно леко ме натъжава, защото все едно ми напомня, че вече съм едно пораснало дете, което като Ваш търси и мечтае да намери своята добра приятелка Рем…
Сцената, която коментирам започва от мига, в който Ваш и момчето решават да си върнат контрола върху влака. В предишния епизод става ясно, че момчето работи за Главатарят на бандитите, защото си има причини, а целта на бандитите е да превземат влака, защото на борда му има скрит трезор.
В анимето се разбира защо Ваш е толкова загрижен дори за тези, които са вдигнали оръжие срещу него, но накратко мога да кажа, че той е обещал, че в иемто на доброто или заради Рем няма да отнеме нито един човешки живот. Няма да изгаси насила нито една човешка искра.
Тук изпитвам съпричастност към усилията на Ваш да спаси хората като така излага себе си на риск и едновременно влизам под кожата на момчето, което се вцепенява от жертвоготовността на Ваш да поеме някой и друг куршум само и само да не умре човек.
Момчето си спомня всичко, което е видало и чуло от Ваш и се надигат следните реплики:
“Don’t underestimated the Bad Lad Gang!”
“Спри да подценяваш Бандата!”
“No you’ve got to stop underestimating the entire human race!”
“Не ти трябва да спреш да подценяваш цялата човешка раса!”
“Me and them, we’ve betrayed, and let lot’s of people to die.”
“Аз и те, ние предадохме и оставихме много хора да умрат.”
“It’s too late for us to go back!”
“Твърде късно е за нас!”
“You are too clean!!!”
“Ти си твърде чист !!!”
Тук влизам в ролята на момчето, което също като мен е страдало от реалността.
Няма значение какво е загубило нито аз какво съм загубил, важното в тази сцена е, че тя ми напомня, че съм наранен и това да има хора, които са “твърде чисти” едва ли не светци, уж ме натъжава и ме ядосва, но както виждаме в сцената, тук момчето докато го казва се натъжава и се разплаква, което е белег, че вътрешно и то иска да бъде пречистено.
Дори да казва, че е твърде късно да се върне назад и да се промени, въпреки цялата реалност, която го заобикаля, то иска да има нормален живот, иска да бъде ценено и обичано и не иска да наранява никого.
Според мен всеки човек иска да води такъв живот, но реалността по един или друг начин ни кара да вземаме избори, които са приятни или неприятни. Моментът, в който момчето се трогва е моментът, в който и аз съм натъжен, защото и аз искам като него да се пречистя… само да имаше начин.
И тук е разковничето… то лежи в репликата, която Ваш казва:
“Then you should start over.”
“Тогава трябва да започнеш на чисто, от начало.”
Въздишката, която момчето изпуска е знак, че е обнадеждено, че може би… може би има начин, че може би просто сме се заблудили, че няма изход от ситуацията.
“Your ticket to the future is always… blank!”
“Билетът ти към бъдещето е винаги… чист!”
С това изречение, Ваш показва на момчето, че винаги има изход от ситуацията, защото бъдещето дори да ни изглежда черно и мрачно, то е винаги пред нас. Никога не можем да сме убедени на 100% какво ни чака.Затова е и въпрос на избор да вярваме в светлото бъдеще, от колкото да се фокусираме върху тежестта на цялата картина.
Важно е човек да гледа собствения си път, а не да се фокусира върху всички злини, неправди или тежести, които са директно или индиректно свързани с него.
Тази реплика се опитва да убеди човек да не се хваща за негативностите, които ни заобикалят, и които са като един тунел без светлина в края. Думите му целят да ни накарат да повярваме повече в светлината и винаги да я преследваме колкото и малка да ни се струва, защото именно човек избира дали да я види или не.
Разиграва се битка между Ваш и Главатарят на бандитите, в която ако Ваш спечели, влакът ще бъде спрян.
В противен случай, влакът ще дерайлира, пътниците ще бъдат убити, а треозорът на борда на влака ще бъде разбит. Ваш печели, но спирачката не се задейства. Всички машинисти се опитват да направят нещо, но без успех.
Но момчето познава много добре контрукциятата на влака, защото баща му е създал това чудо на техниката. И то взема решение на всяка цена да спаси влака – отива в котелното където се излага на опасност от голяма степен изгаряне.
То взима решението да спаси не само себе си и влака, но и пътниците.
В последствие влакът е спасен, но се разбира, че освен смелото дело на момчето и Главатарят на бандитите е препречил пътя на влака със собственото си превозно средство. Този жест му прави чест, защото показва, че дори да е зъл има принципи.
В края на сцената, момчето запява песен, която е много близка до Ваш, защото тя му напомня за ултимативното добро – Рем или че човек в каквато и трудност да се намира, винаги красотата на света ще бъде по-силна.
Това, че момчето я пее на фона на прекрасното утринно небе, застанало на върха на влака, е символ на това, че когато човек живее така както смята за добре – помагайки на другите, то той помага и на себе си да живее пълноценен живот.
И тази сцена двойно ме трогва, защото ми напомня, че винаги след лошото и след трудностите има добро и то ни е направило по-силни личности, но освен това ми връща вярата в красотата на света.
И тук идва двойният положителен удар, защото в края на тази сцена трогнатия Ваш символизира именно мен самия. Той си спомня за Рем и за красотата на света и че тя е практически навсякаде и струи от всеки човек.
Комбинацията от изненадата на Ваш, пеещото момче, Рем, дори главатарят на бандитите, всички те предизвикват в мен много силно чувство, че винаги има надежда за нас,че вселената е добро място, и че винаги е било такова. Трогва ме и ме пречиства – зарежда ме с нова доза вяра и позитивна нежна мотивация, която да използвам срещу трудностите, които реалността ни подхърля.
Не случайно и самата песен се казва sound life или мелодията на живота… ; )
Ето ви линк към песента: Sound life
Благодаря ви за вниманието.
Amusika 