Методи за учене и възприемане на информация. Пример.

Предишната тема бях посветил на двата вида мислене – мрежовият и праволинейният, но за съжаление темата стана много голяма и я разделих на 2 части. Днес ще ви представя именно два метода, чрез които човек може да си тренира мрежовият начин на мислене – буквално да се научи как да разсъждава и да използва вече информация, с която разполага. Разбира се това е процес, който отнема време, но ползите са огромни.

Другата полза на тези методи, е че чрез тях човек може да учи много по-бързо и безболезнено нова информация и не на последно място да я запомни по по-приятен и лек начин.

Методът, който използвам за учене и разбиране на информация е бързо четене, а за запомняне – мисловни карти.

Ще ви ги представя на базата на пример, който взех от интернет. Това е откъс от текст, в който се обяснява какво представлява човешкото ДНК. Реших да взема сравнително сложен текст, за да ви покажа, че дори и най-трудните дисциплини могат да бъдат “преведени” на прост език.

„ДНК се състои от два дълги полимера, съставени от своя страна от прости единици, наричани нуклеотиди. Молекулата има две главни вериги, изградени от монозахариди и фосфатни групи, свързани помежду си с естерни връзки. Към всеки монозахарид на главните вериги е прикачена една от четири възможни вида молекули, наричани нуклеобази – именно последователността на тези четири нуклеобази по дължината на главната верига служи за кодиране на информацията. Тя се разчита с помощта на генетичен код, който дефинира последователността на аминокиселините в белтъците”.

Този текст е взет от wikipedia – линк.

Горният откъс съм взел от уикипедия и е част от описанието на това какво представлява човешкото ДНК. От сега ще кажа, че нямам почти никакви познания по темата, но това е и перфектен пример да ви покажа как работят двата метода.

Бързо четене

Ще ви споделя, че бързото четене има много вариации как може да се ползва, в случая ще ви покажа моята формула, защото според мен тя е по-лесна за прилагане от повечето. Нарочно е по-примитивна.

Обикновено когато човек чете текст за първи път особено, ако е непознат още при първите думи – дълги полимери, нуклеотиди, главни вериги, монозахарди и тн, човек се изгубва, защото веднага мозъкът му реагира и му казва, че тези термини никога не ги е чувал. Фрустрира се и се обърква тотално, иска му се да стане веднага и да забрави, че трябва да учи за даскало, за контролно или изпит, но тъй като няма избор, в крайна сметка се насилва да ги зазубри или да ги разбере до колкото може.

Бързото четене е метод, който позволява на човек да разбере информацията използвайки както по-горе обясних – мрежовото мислене. А то се развива най-вече когато човек се тренира на некритичност.

В случая когато започна да чета цаката е просто да минавам през всяка дума без НИ НАЙ-МАЛКО ДА МИ ПУКА ДАЛИ Я РАЗБИРАМ ИЛИ НЕ. Това е много важно уточнение, защото истината, е че мозъкът на човека също като една мрежа може да „заобиколи” проблема и да го разреши влизайки през задната врата. Тоест обикновено в учебниците и изобщо в много примери от живота, хората имаме естествения порив да задаваме директно въпроси и да търсим техните отговори, ако е възможно ВЕДНАГА. Това е защото се страхуваме от неизвестното, а колкото повече познания притежаваме толкова по-сигурни се чувстваме. Затова и връщайки се върху примера с учебниците – обикновено в тях, ако човек има достатъчно търпение до края на урока или в следващите или в предишните уроци или дори в уроци, които са някаде напред – човек рано или късно попада на връзки, които му дават отговора на търсения въпрос. Тоест с търпение и вяра, човек със сигурност достига до отговорите.

Тъй като това вероятно не звучи много окуражаващо ще ви кажа, че аз се стремя да чета по този начин целия урок като при първия ми прочит почти нищо не разбирам. При вторият прочит имам вече някакви формирани връзки в главата си заради първия прочит и така се чувствам една идея по-знаещ, Целият процес може да ми отнеме около 1-2 минути. Времето варира в зависимост от дължината на изучавания материал. Тоест наистина не се стремя да спирам на неясни термини  да ги тълкувам, търся или разбирам.

Така прочитам примерно 10тина урока и си лягам да спя. На следващият ден мозъкът ми е запаметил по разни чудодейни начини някаква информация от всичко, което съм прочел предишният ден, и когато седна да я чета отново все едно сме нещо като приятели. В началото сме били непознати и дори неприятели, защото съм очаквал, че много на брой и неясна нова информация ще трябва да бъде разбрана от мен, а с всеки изминал ден тази информация бива все по-добре запомняна в нашия мозък.

В университета например използвайки тоя метод съм чел цял учебник за 1-2 дена. Ще ви призная, че ми беше неприятно, защото в един момент на човек все пак му идва до гуша, но истината, е че след като съм прочел целия учебник това ми носи доза самочувствие, че вече съм минал цялата информация. Вероятно някои от вас познават това неприятно чувство когато времето за подготовка почти свърша, а ти си на въпрос 40 от 60… : Х Е тогава идва едно друго време, в което се моля и се кръстя до припадък… ; D.

Та дори да си мисля, че не съм разбрал нищо, знам че мозъкът ми е усвоил по някакъв чудодеен начин големи проценти информация, но се намират в суров вид по рафтовете.

След тоя мощен прочит с всеки изминал ден информацията я чувствам все по-близка. По-често се спирам на подчертаните думи, правят ми впечатление разни термини и, не на последно място ми е една идея по-лесно и дори приятно да разбера как работят дадени процеси. Йехеййй. И накрая на тая седмица мозъкът ми е създал невидимите връзки в главата ми и се чувствам така все едно разбирам на 100% това, което съм прочел. Този метод е част от мрежовото мислене, което споделих в предишната тема – линк, защото човек прехвърля много мини факти и с тяхна помощ решава големите проблеми.

Подобен пример мога да ви дам с мравките. Една мравка е супер слаба и практически нищо не може да направи, ако се изправи срещу 10 пъти по-силен противник. Но ако стотици хиляди мравки се изправят срещу същия противник те просто ще го асимилират за отрицателно време. Тоест проблемите могат да бъдат решени по по-приятен, лесен и безболезнен начин, ако използваме сбора на връзките между малките(периферните) елементи в един процес.

В случая на праволинейното мислене в момента, в който прочета първата дума, която не разбирам ще трябва да я потърся в някой от предишните уроци, а ако не е и там ще трябва още повече да търся. Като има дори не малък шанс да се набутам в още по-големи каши и накрая на деня не само няма да съм минал първи урок ами има и голям шанс да не съм разбрал дори какво е нуклеотид или пептидна връзка. А да не броим и умората, която човек си нанася с всяка дума, която му попадне на погледа и която не разбере.

Тоест праволинейният подход е доста тромав и неприятен, защото сблъсква директно човека с проблем, който трябва да бъде разрешен. Този метод развива волята на човек и това да не се предава пред проблемите и затова е хубав, но все пак, ако човек може да си спести мъки, болки и дори депресия по-добре да използва мрежовият подход.

Тайната е, че ако човек първоначално прочете всичко без да разбира нищо, без да се критикува, той така си изгражда мрежа от невидими връзки. Буквално просто се случва без да го осъзнаваме. И веднъж когато тази мрежа е изградена, започват разни специфични думи да ни правят повече впечатление. В последствие това да търсим и да намираме отговорите за тях се превръща по-скоро в игра от колкото в неприятен и труден процес.
Тоест аз пак използвам праволинейния подход – търся отговорите зад термини, но го правя едва след като съм се запознал с текста. Това е и по-добрият вариант според моите наблюдения и резултати, които съм постигал.

Но продължавайки нататък, за  да запомня информацията още по-добре използвам – мисловните карти.

Мисловни карти.

Мисловните карти или mind maps на английски език е друг метод, който използвам по-скоро за запаметяване на информацията, защото в крайна сметка трябва да я излея някак си на изпит или на контролно.

Според моите наблюдения този метод разчита на визуалната памет на човек. Принципно е десетки пъти по-лесно човек да запомни нещо, ако си го представи. Обратното когато се опитва да зубри текст всички знаем, че е  адски трудно и освен това е доста бавно и неефективно, защото в последствие забравя голяма част от информацията. Попадал съм на информация свързана с начина по който професор Айнщайн както и неговият колега физик Никола Тесла са достигали до своите открития. Често споделят, че преди да представят на света своите формули, машини или blueprintове, те са си визуализирали в детайл механичните елементи или са им идвали неясни картини на състояния, които не могат да бъдат обяснени веднага. Според мен това, е защото са невербална информация – визуализация, усещане, картина.

Nikola Tesla и българският му двойник : D

Както и да е един пример от личния ми живот е, че съм използвал този метод на изпит и изкарах много висок успех с него. Разбира се зависи и от поведението и разбирането на преподавателите, защото когато човек използва мисловните карти, той разчита на това да преразкаже по-свой начин информацията, която е прочел. А ако преподавателите искат човек да излее всичко 1:1 тогава може да има разминаване в очакванията и резултатите ви накрая … ; Д.

Като цяло мога да ви успокоя, че когато човек разбира достатъчно добре информацията и когато се опита да я запомни чрез мисловние карти, шансът да се представи добре е над 90%. Поне това е моят опит.

Сега да вземем горният пример за ДНК-то.

Направих една примерна мрежа съдържаща ключовите думи от горният откъс за ДНКто.

Заснех клипче, в което накратко обяснявам как съм си построил мрежата:

Важно нещо е, че никой не е прикован и абсолютно задължен да използва информация само от учебника за дадения предмет. Дори напротив, ако човек чете от повече места ще си състави много по-ясна и пълна картина.

Първото, което правя е да намеря ключовите думи. След това  търся достатъчно добри картинки, които да пасват на ключовите думи. Гледам в интернет или на мен самият ми хрумват някакви.

Започвам да анализирам това, което аз нарисувах като „дърво”.

Първо в текста става въпрос, че ДНК е сбор от две полипептидни вериги – първата картинка това представлява ПП. След това става въпрос, че от своя страна ПП вериги са изградени от проста 1 „единица” наречена нуклеотид. Нуклеотидите от своя страна са молекули – малката драсканица на молекула ме подсеща за това, които са изградени от монозахариди и фосфати. Двете ФФ ми го напомнят, а за монозахариди при първото ми търсене в интернет изкочи кроасан, курабийка или накратко въглехидрати. Това си и драснах – курабийка… Грозничка стана признавам. А беглите линийки, които се намират между ФФ и МЗ са естерните връзки. Те са „етерни” или леко невидими, важно е да не изпуснте С-то, за да не стане грешка.

Но то и след достатъчно бързо четене приложено към материала, няма да е толкова трудно да се досетите. Тук важна е последователността и това да се подсетите, картинката защо е там. Информацията, която бихте написали вече се предполага, че сте я разбрали и понаучили до колкото ви е възможно. Фосфатните групи(ФФг) са основани на елемента фосфор. Коминът, който пуши ми напомня за нуклеобазите(от nuclear – ядрен), които в зависимост от последователността си и разположение една спрямо друга кодират информацията – знака за кодиране е заключен катинар, който записва информацията в себе си.
След това използвайки genetic code или 0 и 1, които обикновено са Ато и Бто на всяка наука – затова съм ги подбрал като представители на генетически код. А отключеният катинар представлява дешифрирането на тази информация. В зависимост от това как е разчетен генетичния код се определя последователността на подреждане на аминокиселините в протеините.

Този текст (биология… ; D mmm my favorite) е може би един от най-трудните примери за това как човек може да запомни дадена информация. Нарочно го взех, за да ви покажа, че и най-трудно разбираемата информация може да бъде представена простовато. Разбира се има много условности, които човек трябва да вземе в предвид, но все пак методът работи.

Сумарно в едно изречение хакът зад този метод, е човек да си нарисува нещо като опростена схема, чиито клони и листа са термини и под-термини, които са свързани помежду си – имат някаква последователност. Но всичко се крепи точно на единични думи  + визуализация, която помага на човек да направи асоциацията между картината и термин.

Буквално за всяка тема от изпит съм си разработвал по едно такова по-обемисто дърво и съм го запомнял, доста по-лесно, защото е визуална информация, а не текстова. И в последствие на изпит веднага си рисувам същото дърво и каквото помня от него. Проследявам връзките, а там където е възможно да съм изпуснал някой клон, в последствие след като започна да възпроизвеждам информацията на листа пред себе си, започват и да ми изплуват неща, които съм „забравил”.

Обобщавайки техниката се сумира в няколко стъпки:

1. Определяте кои са ключовите думи.
2. Измисляте си или намирате достатъчно добри и ясни картинки, които да ви напомнят за ключовите думи – няма значение дали са директно свързани или не.
3. Построявате дървото – проследявате последователността на ключовите думи.
4. Стараете се да не се шашкате, да не се критикувате излишно, ако не звучи перфектно или ако е можело да бъде по-добро.
5. Вярвате в себе си и в собствените си възможности.
6. Не се предавате, защото животът е една игра и дори нещо да ни изглежда много трудно или дори невъзможно, всъщност то само иска да ни помогне да се изградим като по-силни личности.

Може би е важно да отбележа, че някой път когато си направя първото дърво и си легна да спя или пък върша някаква друга неангажираща работа, тогава ми хрумват по-добри асоциации или по-яки картинки ми изплуват в главата. Тоест ако вярвате достатъчно във връзките ще ви идват все по-добри и по-добри. Нищо не е станало за един ден, така, че всъщност е доста просто. Например ей това обобщение в няколко точки, което написах по-горе ми дойде преди 2 дена и го добавих, а самата статия я написах преди още толкова. Сигурен съм, че няма човек на тази планета, който да не му се е случвало. Тоест базата, на която всички техники се крепят –  всеки човек я притежава, затова е само въпрос на време и на малко усилие или дори само на желание, за да я усвоите.

В началото и двете техники могат да ви изглеждат малко неясни, несигурни и дори да подходите много скептично към тях, но истината е, че те не просто ще ви помогнат да научите и да разберете информация от всякакъв обем и сложност, но и освен това ще ви развият на невидимо ниво повече връзки в мозъка ви. Дори в самият мозък невроните са нещо като носители на информация, често са представяни като една адски гъста мрежа, така, че може би не е и случайно мрежовото мислене да е по-близко до човека, от колкото праволинейното. Но е важно да ви споделя накрая, че и двете са важни и двете са уникални сами по-себе си и си заслужава човек да ги познава поне малко.

Накрая за тези от вас, които имат интерес да дълбаят по темите:

The Photoreading Whole Mind System

Тази книга е написана от Paul R. Scheele и има много информация по темата не само за бързото четене ами и за фоточетенето, може би дори и за мисловните карти. Като цяло много потенциал лежи в тази техника.

Слагам и две връзки към youtube презентациите на човек на име Светлин Наков.

Mind maps:

https://www.youtube.com/watch?v=bMbzvwDyXVw

Бързо четене и други методи за учене:

https://www.youtube.com/watch?v=oerYREh4rKg

Освен тези двете презентации, този човек има и много други теми посветени на неща, които биха ви били полезни. Препоръчвам ви да разгледате лекциите, които са от по-общ характер, ако пък разбирате от информатика и софтуер то всичко на територията на неговия сайт ще ви бъде полезно:

Софтуерен Университет

Искам да ви кажа, че не го познавам и нямам нищо общо с него – никога не съм ходил на негови презентации и курсове, но исках да ви кажа, че според мен такива хора като него заслужават уважение, защото излагат много полезна информация безплатно, а който има желание да научи всичко от А до Я вече си доплаща и продължава кариерата си. Нямах намерение да му правя реклама, но той за мен е един от успелите българи, които ме вдъхновяват и се радвам, когато има повече такива хора в България.

Накрая ще ви кажа, че тези две техники са част от алтернативните начини човек не просто да научи и да запомни дадена информация. Те развиват логическото мислене както и мрежата от връзки – всичко, което ни заобикаля.

Тъй като те са базирани повече на индивидуален подход не се употребяват  на масов принцип в училищата и обучителните системи. От части причината е защото начинът, по който всеки би си представил и би си нарисувал мрежата е уникален. Както в моя пример- ако вземем ядреният реактор = нуклео база, тази асоциация ми дойде специфично на мен, но ако кажа на Пешо да интертпетира какво съм искал да кажа, тогава има голям шанс да се обърка и да не успее да разгадае връзката ми.

Въпреки, че в началото може да ви се стори по-труден според мен е една уникална възможност, човек да развие способностите си.

Накрая ще завърша с една мисъл, на която попаднах в интернет, за съжаление авторът и ми е непознат, но мисля, че е доста актуална:

“OUR EDUCATION SYSTEM DOESN’T TEST YOUR INTELLIGENCE, IT TESTS YOUR MEMORY”

Затова и моят отговор е:

So be it ! : D.

Въоръжен с достатъчно силни методи човек е способен да играе по правилата на реалността, но и едновременно с това участвайки и запазвайки себе си.

Благодаря ви за вниманието. Успех !