Днешната статия е посветена на две нагласи чрез, които човек възприема информацията от заобикалящата го среда, но освен това са и начини човек да разрешава проблемите в живота си. Планирах в рамките на една статия да ви разкажа как човек може да ги оттренира и да ги развива, но изглежда днес само ще ви ги представя, за да не ви отегчавам с твърде много информация на куп, а следващият път ще ви дам втората част от темата.
Почвам направо по същество и то е, че:
Мрежовото мислене обединява различни връзки по-малко или повече близки до изследвания предмет и в последствие формира обща картина – накрая сглобява почти перфектно обяснение не просто базирано на факти, ами и на комплементарна логика, усет, емоция и интуиция.
Праволинейното мислене разчита на концентрирано изучаване на един аспект, който води отново до почти перфектен отговор, но този отговор е по-скоро логически и базиран силно на факти, които подлежат на стриктни закони.
И двата метода са яки, защото първият дава на човек обобщен отговор на всеки въпрос, а праволинейното мислене развива в детайл отговорът – подплатява го с факти, наблюдения и резултати от експерименти.
Ултимативно мрежовото мислене развива способността човек да мисли по-абстрактно, по-либерално, out of the box, докато праволийненото мислене по-скоро развива по-логическото и по-концетираното, по-насоченото мислене. И когато човек смеси двете става истинско мазало : D. В последствие си зависи от него каква тежест на кое да придаде и с кое от двете да оцвети личността и характера си повече.
В следващият пример ще ви покажа как опознавам хората – да речем, че се интересувам от човек Х (център)
Човек Х има много приятели, хобита, интереси, професия, философия, психология и не на последно място позитивни и негативни страни, които са част от характера му. И всичко това е много интересно, но как да го опознаеш най-добре. Според мен мрежовият подход както и праволинейният са ключът към загадката.
В случая мрежовият подход се изразява в това да опознавам Х индиректно. Или иначе казано какво биха казали неговите приятели , познати и дори непознати за неговото държане и биха изказали най-вече по-семпли или субективни наблюдения, тъй като все пак не го познават толкова добре, не са най-добрите му приятели. Другото е, че Х примерно може да бъде опознат и като наблюдаваш какви са харесванията му, изказвванията му, коментарите му в социалните мрежи. 
Всичката индиректна информациия на света се сумира в това. А докато опознаваш него, всъщност опознаваш и всички останали хора, професии, интереси, срещаш различни философии. Затова и всички червени стрелки са общия показател за мрежата, защото от всеки към всеки има стрелка и това генерално създава все нови и нови асоцииации в нас.
Праволийненията подход се изразява в това да подходя директно, за да опозная Х. Може да опозная най-напред неговите най-добри приятели и в последствие от тях да науча за Х повече. Въпросът е, че това не е най-добрият подход използван специално към хора, защото самите приятели на Х са дръпнали някаде там чертата – където има конфликт на интереси и така са лимитирали познанията и връзката си с Х. 
Освен това директния подход е и по-болезнен, защото може да отключи стари рани или да извика нови спорове между хората. Като цяло дори, ако човек изучава дадена дисциплина дори тогава директния подход е по-болезнен, защото се изразява в тежест и неприятно усещане за умора. Но пък е и по-сигурен начин човек да напредне по-бързо и да научи повече.
Сините стрелки са нарочно удебелени, защото когато човек срещне стена на пътя си ще се опитва да я пробие без значение колко време и усилия би му коствало.
А веднъж когато човек започне да опознава Х все повече и повече, тогава се появяват и зелените стрелки, които представляват познанията на Х ориентирани към всички които са свъразни с него – приятели, интереси, философии.
Диаграмата показва, че използвайки комбинацията от мрежово и праволинейно мислене, човек може много по-ефективно да опознава и да изследва света около себе си.
Друг пример е “каква е общото и между старата измачкана шуба в килера ти и марсоходът Curiosity “ – взех две неща, които нямат нищо общо по между си. Това е праволинейната мисъл, която ни кара да си го мислим. Смисъл what the f*uck? Тук човек би пуснал юздите, защото най-малкото може да си каже, че е супер тъп въпрос и няма смисъл да мисли за това, но всъщност ако не мислим толкова праволинейно може доста да се каже за общото помежду им.
- Примерно, ако започнем само от името Curiosity – Любознателност, ами връзката между двете, е че марсоходът е изпратен, за да изследва Марс и да търси и да ни носи нови знания за заобикалящия ни свят, а старото ни палто и това, че е очукано съдрано ни напомня за това, че когато си на път, причината да срещнеш студа, виелицата, дъжда или пък жегата – причината е че сме изслeдвали света около нас и това палто ни е помогнало и то е изследвало света, заедно с нас.
- Самата причина да съществува палтото е заради нас – да ни защитава и предпазва от условията, на които сме изложени така както и корпусът на марсохода е създаден да защитава електрониката и механичните компоненти от повреда.
- Друго общо е динамиката и движението – марсоходът непрестранно се движи, така както и нашето палто се движи непрестанно- когато го носим разбира се, но разбирате за какво говоря.
- Друг пример е това, че марсоходът е като живо същество – частите в него са неговите органи, подобна логика може да се каже и за палтото, което от своя страна защитава нашите части ;
- Ако ще друг пример може да бъде, че физическите закони, които са обединени, за да вдъхнат живот в марсоходa, са същите закони, които карат нашето палто да стои изправено надолу към земята, а не да хвърчи на различни посоки в небето.
- Последният пример може да бъде , че хората, които са създали марсоходa са имали подобни изтърбушени палта, защото са неуморни и отдадени на работата си човеци търсещи и допринасящи за прогреса на света. И всеки път когато отворя гардероба си и погледна овехтялото палто стърчащо самотно на закачалката се сещам за работното си място където съм разработвал това чудо на техниката и колкото и старо и мърляво да е, то ще остане завинаги в сърцето ми, защото ще притежава сантиментална стойност.
Затова и хората пазят старите си вехтории и ги трупат по килери мази и тавани… защото им напомнят за емоциите, които са изпитвали благодарение на тези малки неща от ежедневието ни.
Примерите могат да бъдат безкрай, защото и връзките създават още и още връзки и се формира една безкрайна мрежа.
И тия връзки са част от техниката нареченеа mind maps или мисловни карти, за която ще говоря по-подробно следващия път. Но тези примери, които горе дадох са може би висш пилотаж. Това е нещо като демо, на това, което човек може да развие като способност, ако тренира подобен вид мислене и нагласа. Признавам, че вероятно не би издържало в някои научен факултет по астрофизика or something, но и на човек не му и трябва. Примерът беше просто, за да ви покажа, че човек е способен да открие общото дори в най-нетипичините и на пръв поглед напълно различни неща.
Всъщност мислех да ви дам пример с някаква по-абстрактна мисъл от сорта на „какво е общото между любовта и това старо съдрано палто”. Но реших, че би било по-объркващо, защото едното е състояние, а другото е предмет. Но отвъд но-тата, мога да ви кажа като бърз отговор отново, че общото може да бъде, това, че палтото е символ на изстрадалото ми сърце, така както любовта оцелява под ударите на времето, хората, предизвикателствата и тн и обратното може да означава, че предизивкателствата са яки и са нещо като доказателста за любовта, както и кръпките по износеното палто са символ на люботва ми.
Може да бъде любов към палтото, може това, че е износено да означава, че много съм го обичал, може би то ми напомня за първата любов, която съм имал и това, че сме се прегръщали някаде там под нощното небе. Може да ми напомня за яките вечери, в които съм се събирал с приятели и сме си разказвали истории за живота и сме се смяли на глупостите, за които сме си блъскали главите като младежи. И примерите пак могат да бъдат много.
На пръв поглед изглеждат като несвъразни, но това е само, защото не са праволинейно навързани.
Праволинейно навързани биха били, ако примерно ви разкажа следната малка историйка:
„Човек това палто ми е толкова скъпо, обиколих света с него. Отидох във Венеция и срещнах една много специална дама. Казва се Джозефина. Толкова се обичаме, че смятаме да се женим. Поканен си на сватбата. ” Тоест от тая историйка мога да си направя следните заключения, че палтото има сантиментална стойност за мен, защото първо това, че съм обикалял света означава, че ми е скъпо, може би защото наистина е направено от хубав материал – издръжлив, но и защото е видяло много свят- било ми е нещо като дружка. Другото , е че съм се запознал с Джозефина, обичам я – любов. И така, тоест праволинейното, ако е изкарано от контекст някак си не работи и кара човек да се фрустрира, защото не му дава цялата информация наведнъж. Тоест не я вижда пред себе си, докато при мрежовото мислене, човек трябва да има малко повече вяра в собствената си преценка и усета си.
Ще ви призная, че основният принцип, който аз използвам е мрежовият, защото щади повече мозъка, но освен това създава усещането, че човек е не просто умен – достатъчно начетен, а по-скоро е интелигентен – може да използва и малко информация, за да се справи с дадена ситуация, и все пак когато усетя, че нещо ме вълнува, се концентрирам една идея по-силно, за да вникна в него.
Тъй като мрежовото мислене не изисква толкова много концентрация колкото праволинейното, то поставя мозъка в нещо като стендбай – пауза, така човек е по-спокоен и не толкова стресиран, не е на ръба някак си. Затова и да си призная нямам много познания по много тематики, но винаги мога да изляза сух от водата. : D
Истината, е че този начин на мислене е не просто начин на мислене ами е лайфстайл, начин на живот е – някои хора си живеят така несъзнателно. И е доста як начин на живот, защото човек хем се щади, хем е по-спокоен, по-уверен, по-стабилен хем когато камбаните забият, е като наточено острие, чакащо да сцепи капката на две.
Накрая ще спомена, че във всеки човек спят невероятни способности и всеки един от нас използва всички техники, но фокусът и силата, с която ги употребява е нещото, което различава един човек от друг.
Например аз преди две три години изобщо не разполагах с тези умения, дори не знаех, че са умения и че могат да бъдат развивани. В последствие малко по-малко експериментирах с тези подходи в комбо с философски и психологически самоанализ, както и емоционалните практики – изкуството и начинът, по който до месеци се надявам да изкоментирам още няколко сцени – основни компоненти в тази невероятна техника наречена КонтраЕскапизъм, така най-общо казано превърнах мрежовото мислене не просто в мислене, а в личния ми лайфстайл.
Благодаря ви за вниманието и до скоро ; !
Amusika 