Днес няма да коментирам символики, а по-скоро ще ви покажа една техника, която ми позволява да успокоя съзнанието си. В този ред на мисли няма да ви лъжа, че не съм употребявал синтетични наркотици… Всъщност ще ви призная, че единственият такъв, с който съм злоупотребявал това е Изкуството ; D
Ще започна с това, че динамиката, с която се развива съвременния свят все повече
вдига своето темпо и този незабележим феномен кара човек да живее все по-активно, по-интензивно, да иска повече и да изпитва всичко по-силно. Но така съвсем неусетно човек изгубва усета си да се наслади на малките красоти, които всеки ден ни заобикалят. Става все по-трудно човек да седне и да остане няколко мига насаме със себе си, да се заслуша в някоя нежна бавна мелодия и да забрави за всички проблеми и задачи, които го очакват или които ще го очакват.
Клипове като днешният са едни от най-красноречивите примери за това, как човек може да изчисти съзнанието си от мисли, притеснения, спомени или пък яки емоции, които е изпитал през деня. В никакъв случай не съм против, човек да изследва себе си и дори съм с две ръце ЗА,
но е важно да се преследва идеата за баланс, тъй като ако човек се гмурне в дълбоките води преследвайки скритите съкровища очаквайки го на дъното, може да остане без достатъчно въздух, за да се върне. Разбира се не е толкова фатално колкото го описах с този малък пример, но разбирате на къде бия.
Плюсът на това да използвам клипове като този, е че едновременно има някаква супер занижена динамика, едновременно се опитва да успокои и да предразположи
човек към фаза на релакс. Това е една от причините да използвам изкуство, защото може да се разглежда или използа като модерен начин на медитация. Освен това предлага
преходен момент от абсолютната динамика и страст, с която живеем към съзерцанието на тревичките около нас, на листенцата или капките, които барабанят по перваза.
Тоест шансът човек да успее да се промени коренно от супер активна фаза на съществуване към пасивна и отдадена на красотата фаза е близък до 0. Ако успее да го направи
е или поради някое изключително събитие, което би го накарало да промени лайфсталът си или няма или… ; Д. Както и да е. Клипчето е компилация от всички slow-mo моменти от
целият филм.
Само ще споделя накратко какво е slow-mo. Във филмът Дред Slow-mo е наркотик, който забавя възприятията на човек и противно на очакванията този процес го кара да изпитва всичко наоколо с много по-голям интензитет – всичко е по-ярко, по-блестящо, по-красиво.
Сюжетът на филма се върти около идеята, че престъпна организация продава този нашумял наркотик и превзема малко по-малко града, а съдиите – полицията на бъдещето се опитва да спред на пръв поглед непревземаемаемата крепост, в която властват тези групировки. Това ви го споменавам само информативно, ако някой се интересува за какво става въпрос във филма.
Обикновено когато си пускам този клип гледам да е тъмно в стаята, за да може да се получи по-добър контраст между светлина и тъмнина. Преживяването е гарантирано по-силно.
Всъщност цялата техника може да бъде обяснена с едно изречение: целта е човек да се фокусира върху забавеният каданс – бавните изпарения, капките, малките парченца хвърчащи начупени стъкла. Самата камера и начин на снимане предразполагат човек да се насочи интуитивно именно към тях.
Първата сцена е от микробусът, в който се друсат няколко отрепляка. В момент на поемане на наркотика- изпаренията изглеждат по-блестящи, бавни и безкрайно дълги, а пердето има наситен жълт цвят. Тези елементи се открояват на фона на сивия микробус, а репликите на шофьора сякаш нямат знчаение в този момент.
Следващата сцена е любимата ми, защото около 2-3 минути човек може да се наслади на ефекта на slow mo, без да има бърза намеса от реалността. Тук е изключително лесно да се забележи как авторът е искал да обърне внинанието ни към красотата на малките пръски вода – и този миг сякаш никога не свършва. В комбинация с музиката, цялата картина сякаш е по-жива от реалността, която ни заобикаля, сякаш винаги е била по-жива, но никога не сме се замисляли за този мини свят, който е винаги около нас.
Отново ефектът е постигнат, а тази снимка я взех, за да ви покажа, че човекът на фона е нарочно разфокусиран, за да се насочи индиректно погледът ни към красивят танц на капките вода.
Има няколко по-груби сцени като тази, в която има доста кръв, но for the sake of техниката, аз се фокусирам не толкова върху филмът и това, че някой умира, а по-скоро отново премествам погледа си върху начинът, по който режисьора иска да ни покаже, че всичко е красиво – от водата символ на живота, до кръвта- едновременно символ на живота и смъртта.
Но отново споменавам, че символиките нямат никаква тежест. Ще си призная, че любимата ми сцена е онази с водата, а всички останали ги гледам много по-малко.
Последният кадър е почти същият като този с водата, в случая има натрошени стъкла. Разликата е в това, че бавното пропадане и разперването на ръцете много наподобяват полет на птица – може да се направи съвсем невинна препратка към един от бляновете на човек – да полети, духом и тялом.
Накрая ще добавя, че подобна компилация има и с техно музика, която създава една идея по-активно и по-силно усещане:
Това е за днес. Ако не проработи не се отчайвайте. Истината, е че и аз самият поякога не успявам да поддържам подобно състояние дълго време. Но не се предавам и дори нищо да не става продължавам, защото вярвам, че рано или късно ще стане чудото ; ).
Ако някой иска може да прочете другата ми статия за Дред, посветена на неговото дело. Линк.
Благодаря за вниманието.
Amusika 