Думите, които отекват в спящото съзнание на войнa замръзнал в своя трон, са отправният камък, върху, който ще се съсредоточи тазседмичния ми анализ.
Абстрахирам се от историята зад играта. Не съм я играл, но това не ми пречи да използвам висококачествени видеоклипове от изкуство, което не познавам напълно. Мога да отбележа все пак, че ако човек е запознат с историята, зад всяко нещо, тогава той добавя допълнително усещане и усилва личните си преживяванията.
”My son, the day you were born, the very forests of Lordaeron whispered the name… Arthas.”
Войнът спящ в замръзналият трон е символът на сянката в мен. Мрачната картина създава усещане за безжизненост, скованост, студ, забвение.
В моментът, в който Гласът изрича “Artus” тогава все едно призовавам сянката ми да излезе на повърхността, да се събуди, нейният час е ударил – ледът, който е покрил отдавна забравеният войн се разпуква. А сините пламъци, са символ не просто на силата, а на сила обединена с интелект, ярост и дори мъст.
Все едно принадлежат на същество от друг свят, защо не и дошло от света на сенките.
Тежките стъпки, виелицата, снегът, и картината, на която човек става свидетел са символи на личната ми безотговорност към това да поддържам и да развивам вътрешният си свят. В известен смисъл причината това място да запустее са били вярата и надеждата, че доброто ще победи злото, че човек може да надделее в битката срещи реалността използвайки и уповавайки се само на позитивизъм, морал и човещина. Но истината, е че в свят като този човек иска не иска унищожава част от себе си, за да оцелее, затова и Артъс идва на помощ – аз му давам правомощия да възвърне блясъка на това място.
Когато се навежда и изчиства снега от скованата безжизнена земя, Артъс вижда болката, която тегне в него, скрита под дебелия слой лед. А това как свива ръката си в юмрук, но не я стяга е символ на желанието да пренареди света, но не кръвожадно и деспотично, а с абсолютна отдаденост към това, за което е призован.
Ако човек не умее да запази хладнокръвие и да успокои емоциите си, той ще използва непохватно и неефективно ресурсите, с които разполага.
Това е друга причина, защо е добре човек да тренира възприятието си към света и да търси и да изследва това, което се крие в най-дълбоките кътчета от него.
“My child, I watched with pride as you grew into a weapon of righteousness.”
Изтеглянето на меча с премерена сила и с търпение, е символ на тренировката, която сянката е развила, докато е растяла дълбоко в мен. А гласът, който казва “Мое дете наблюдавах с гордост как се превръщаш в оръжие на справедливостта “ е нещо като кодекс, който сянката ми спазва и той е, че човек може да използва тази спяща тъмна сила, за да създава, а не за да разрушава. Затова и целта на сянката е да бъде изкована в оръжие на справедливостта.
Начинът, по който Артъс държи меча изправен и насочен с абсолютна сила и 100% самоувереност са символи на огромната сила, с която сянката разполага както и способността тази сила да бъде използвана за разрушение. Но следващата реплика по-скоро убеждава в противоположното заключение :
„Remember, our line has always ruled with wisdom and strength.”
Отново ще припомня, че сянката е сбор от негативни емоции и чувства, които човек пренебрегва. И обикновено, човек има тайно желание да отприщи това неразбиране към обектите, които са го сътворили. Но тази сила е разрушителна и като цяло няма да доведе до просперитет нито на сянката ми нито на самият мен, но все пак си остава факт, че емоции са били или са все още блокирани и затова трябва да бъдат трансформирани по някакъв начин.
„And I know you will show restraint when exercising your great power.”
Тази реплика звучи леко като предупреждение да внимавам как използвам силата, но едновременно с това и не поставя някакви граници, тоест дава ми свобода аз да преценя колко точно да тренирам и на къде да насочвам силата си.
Моментът, в който Артъс забива мечът в леда го изпитвам много силно както на емоционално така и на войнско ниво. Разпукването на леда и появата на дракона са символ на истинската сила, която спи в мен. Драконът обикновено е символ на мъдрост и на натрупаният опит, който най-накрая е придобил реален облик. Визирам трансформацията на невидимите сили в човек – интелект, духовна сила, воля, целенасоченост,самодисциплина и драконът е тяхното материализириално отражение в реалния свят.
„But the truest victory, my son, is stirring the hearts of your people.”
Тази реплика е ключова за целият клип, защото чрез нея гласът на разума ми напомня, че истинската сила не лежи в това да съм супер силен и да властвам над хората, а точно обратното – да ги вдъхновя чрез силата на духа ми, на интелекта и на разума, и не на последно място на меча ми.
А силата, която може да вдъхнови истински хората е именно тази, която създава, а не тази, която унищожава. И не това да си абсолютен егоист, а това да си отдаден на кауза по-висша от теб самият.
Това е разбира се утопична идея, която усилва ефекта на сцената и ми харесва да я преследвам, но не е задължителна, за да може човек да си изкара яки поуки от клипа.
„I tell you this, for when my days have come to an end, you shall be King.”
С тази реплика реалността ми напомня, че тя съществува, за да ме тренира, и един ден ще дойде миг, в който ще намеря своето място в този свят. А ревът на чудовището в самият край на клипа е символ на агресивната мотивация, с която бих преследвал този ден.
Обобщението, което мога да направя накрая, е че чрез подобен род клипове, човек може да насочва желанието за разруха, което сянката таи и да го трансформира в сила, която мотивира, която разпалва пламъка в сърцето и която е там, за да може да се обедини с позитивната ни сила, водещи до финалния развой на нещата – съзидателност и благоденствие. А способността да обединявам тези две сили, лежи в това, че аз си признавам че имам сянка и по този начин изкарвам всички емоции на светлина.
Ще оставя едно малко предупреждение накрая и то, е че ако човек не се стреми да обучи волята си в създаване, то е възможно когато гледа подобни клипове или слуша подобна музика да вижда само разруха. Подобни визуализации са опасни, защото могат да промият човек незабелязано и да го насочат по един доста опасен път на силна агресия, ярост, желание за отмъщение към всичко и към всички. А истината според мен, е че всички ние сме част от системата, която човекът преди стотици години е създал. И ако някой има правото да я съди и да негодува срещу нея то той има няколко избора. Единията е на мига да се откаже от всичките блага, с които в момента живее и да отиде в гората. Да се бори за живота си срещу природата въоръжен със сопа в ръка. Друг избор е да предложи достатъчно добър план, за пренаписването ѝ и да се бори това да стане реалност, колкото и невъзможно трудно да изглежда.
Въпреки този избор, малко са хората, които избират тотален аскетизъм, затова и аз самият дори да съм изпитвал негативни емоции те са били част от съзряването ми като човек, пълноправен гражданин на тази цивилизация. И начинът човек да живее пълноценен живот е като увладее свободната си и неподправена натура и я интегрира в социалната среда приемайки както трудностите, които този избор носи, но също така и използвайки с абсолютно право всички блага, които прогресът ражда.
Благодаря за вниманието.
Amusika 