Творчеството на Pearl Jam ме спечели много силно, защото е ориентирано около проблемите на съвременния човек.
Вокалът – Еди Ведер силно ме вдъхновява, защото в сценичното му поведение човек може да прочете както бунт срещу системата, така и съпричастност към болката, едновременно с това се прокрадва ярост и вътрешен гняв водещи почти до лудост.
Причината да слушам тази песен е защото много лесно ме кара да се замисля за подтиснати чувства или емоции в мен. Сигурно ще се повторя, но според мен всеки човек има моменти, в които чувства, че иска да остане сам било то заради неразбиране от страна на близки и приятели, било то просто, за да помисли за себе си и личните си проблеми или, защото чувства, че зад всичко, което той представлява има още нещо за намиране.
Всяко нещо на света има определена емоционална атмосфера. Един пример за това е, когато човек мине покрай стара сграда тогава може да изпита едно такова усещане, че сякаш в предишен живот е бил преди на това място, може да изпита ДежаВю или да се замисли за секунда , че зад изтърканите стари тухли стои някаква история. 
Друг такъв пример е носталгията, която човек може да изпита минавайки през някое местенце, на което преди 1-2-3 години се е забавлявал с приятели или пък се е запознал с първата си любов. И последен пример може да бъде усещането, че има нещо живо в листата на дърветата, полюшнати от есенния вятър, дори и живота да си отминава – символа, че есента идва, а ляото си заминава, дори в това има нещо интересно, мистериозно, тайнствено, човек може да усети дистанцията между себе си и природата, но и общият си корен с нея.
След всички тези примери искам да завърша отклонението си, че всяка песен навява подобна атмосфера, може да бъде много тънко поднесена и да остане почти незабелязана, но винаги я има.
Докато слушам конкретната песен изпитвам някаква дистанция между всекидневното ми аз и между част от мен, която е била запратена надълбоко много отдавна. По някой път просто си пускам отделни песни и ако изпитам носталгично привличане към примерно тази песен, значи съм нацелил правилното място.
В случая „Jeremy” усилва или изкарва на повърхността именно скрити и неразбрани парчета от нараненият ми „аз”, които са се превърнали в тежки камъни потънали в морето от емоция много отдавна, защото самият Jeremy е бил неразбран от семейството си, от близките и приятелите си, но за съжаление и от самият себе си.
Джереми е символ на сянката ми. Ако някой се интересува какво точно стои зад термина „сянка” може да прочете повече по темата, ако потърси името Карл Юнг в интернет.
Психолог от миналия век, според който подтиснатите чувства на човек се сумират под този термин сянка. Това е най-просото или елементарно обяснение, което би ви свършило някаква работа.
Ще започна с това, че гората е символ на хармония, спокойствие и вътрешен мир, но едновременно с това на отчужденост, самотност, изолираност, вътрешна тъмнина, страх, сякаш скрити очи те наблюдават. Оставаш сам със себе си и собствените си страхове, притеснения, тревоги, подтиснати желания и чувства.
Сянката ни драска и ни разрушава отвътре, може да не забелязваме, защото сме свикнали да живеем на повърхността, но отдолу тя ни отмъщава, за това ,че я пренебрегваме.
И в това се крие иронията, че тя иска просто да бъде чута и разбрана, затова и тя не е зла. Сянка някак си звучи като нещо тъмно и зло, но в действителност тя е част от нас и е част от нашите емоции.
Почти всяка картина, която е показана в клипа усилва именно тази човешка черта – неразбирателството, безразличието към чуждото нещастие, непукизма, незаинтересоваността.
Пърл Джам много добре си играят с двете полярности – неизслушването го усилват в серия от картини и текст и в последствие го кулминират в бунт срещу системата = самоунищожение на личността ни.
Мога да използвам и допълнителна символика, в която всички ученици представляват нормите и законите, които всеки човек му е наложено да спазва. Те му се подиграват и го тъпчат, ако иска той да бъде себе си.
Емоциите ни никога нищо не забравят.
Това, че сянката е облечена със знамето на фона на горящият огън – символът на патриотизъм и пълната ни личностна отдаденост към своето е една ирония или това, че личността ни може да служи на тази идея, но сянката ни тайно иска да бъде не просто призната, а водеща фигура в животът ни.
Толкова е била тъпкана, че погледът олицетворява- подготовка, за неиминуемо отмъщение. Този момент е усилен допълнително от текста – Jeremy Spoken, Spoken + изражението и емоцията, с която Еди пее.
Джеръми чака, тайно в сенките, в същата тази гора, която би трябвало да представлява хармония между всички части от личността ни.
Всички картини – закачени в тъмната гора, представляват повикът на сянката ни, за съжаление останал неразбран в свят, който егоизмът доминира.
Погледът на Джереми – е смесица от примирение, гняв, неразбирателство, болка и дълбока тъга, те будят и резонират с Еди, със слушателя, зрителя и с мен самият, с моята лична болка и ме карат да изпитвам съпричастност към страданието както към всички наши деца изгубени в дълбините на личността ни така и към всички хора, които са подложени на подобно неразбиране.
Сянката блъзка и чука вътре в нас – последен зов за помощ …
Самоубийството в клипа го тълкувам като последният момент, в който сянката ни просто изкача на повърхността и взема своето – предизвиква личният ни крах – което води до самоунищожението ни. Моментът, в който човек откаже да чуе до последно зовът на собственото си аз- блокирано надълбоко в него, това е моментът, в който човек или превърта или по-зле посяга на собственият си живот. Подобен род сцени и клипове помагат да проверя дали имам непризнати, нечути , неизслушани или неразбрани емоции в мен и ми помага да ги трансформирам в позитивни. Ако човек избере да подтисне всичко навътре и се откаже от емоциите си, тогава има ответен удар, който дава своя злощастен резултат по един или друг начин рано или късно.
Обобщението или поуката от тази песен, е че човек е добре да излушва себе си и е добре, ако може да го прави с най-близките си хора, но част от истината, е че е добре и ако може сам, защото когато споделяш нещастието и неразбирането си с други хора, тогава ти ги натоварваш с личните си проблеми, а самите те също имат проблеми и целият процес доста се усложнява. Друг съвет е да се четът посланията зад редовете, а не да се реагира и да се съставят прибързани заключения. В случая, ако човек реално реши да си отмъщава на някой друг човек, това би било безмислено, защото всички ние сме части от системата и някой може да е повече или по-малко виновен за нещастие или проблем, който ни е сполетял, но решението не е в разрухата или директна саморазправа, а в това да се изграждаме като по-силни личности. Да се опитваме да подобрим системата, а не да и отмъщаваме, все пак тя е част от опита на предците ни да създадът един по-добър свят за поколенията след тях, и това, което са постигнали е нещо пред, което можем да бъдем благодарни и да се опитваме да продължим техният завет.
Amusika 