Най-добрата мотивация е в името на емоцията и на красотата или на всичко онова, което ни напомня всеки ден защо сме живи. Коментарът ми днес ще бъде по-емоционално ориентиран, затова и ще бъде доста по-кратък от обикновено.
Драматичната музика подчертава силата на противника срещу, който съм изправен ( в лицето на Джон Картър), всеки посечен враг е в името на красотата, за която винаги съм живял, и която така силно исках да живее, но ми бе отнемана всеки път. Няма да позволя това повече, елате ми , елате ми повече ! Нека да умра, но ще умра защитавайки, всяко късче, от това, което обичам. Най-накрая ще живея като себе си и никой няма да ме спре! Никога повече, няма да позволя дори трохичка от щастието ми да ми бъде отнето, затова ще стана силен, затова ще се боря дори да умра. Всичко, което ми отне жесток свят, не мога повече да си затварям очите, не мога повече да бягам, това ли е живота ? Това ли иска реалността от мен, да предавам емоцията в името на прогреса ? Трябва ли вечно да избирам едно от двете ? Трябва ли вечно душата ми да страда ?
Всеки удар на лопатата само ми напомня за всичко красиво в мен и отвъд мен, което оставих да умре, затова свят НА ти, НА ти, НА ти, няма да се предам и ще се боря докрай, ако ще да умра!
Пристигането на кораба, е знак, че ако вярваш в нещо толкова силно, накрая се случва чудото. Рано или късно доброто, което правиш ще бъде видяно, ще бъде чуто, ще бъде признато. Дали от някой друг като теб, дали от Бог, дали от собствените ти емоции и истинското ти аз. А дори това няма значение, защото сам ще знаеш, че си живял от сърце и душа и не си изневерил на истинското в живота.
Добър пример, който много прилича е сцената, която съм коментирал от Mad Max, но за разлика от мад макс, в тази сцена, зрителя директно вижда как доброто възтържествува.
Затова и изкуството е много яко, защото дори да има много общо между две сцени, винаги всяка една от тях има леко различен привкус, което го прави и практически неизчерпаем източник на емоции, философии, красоти.
Amusika 