Сам Флин е 27 годишен разбиращ от модерните технологии младеж, син на Кевин Флин, изтъкнат компютърен специалист . Тръгвайки по изгубените следи на своя баща, Сам се оказва в същия този свят изпълнен с безжалостни програми и гладиаторски игри, в които баща му е живял през последните 20 години. Заедно с най-доверения човек на Кевин – Куора, баща и син изживяват едно наситено с опасности преживяване в тази визуално зашеметяваща кибер вселена, която е станала много по-напреднала и по-опасна от преди. Междувременно, зловредната програма Клу, която управлява този дигитален свят, крои планове да нахлуе в истинския свят и е готова на всичко, за да спре бягството на Кевин и Сам Флин.
Нещо характерното за всяка сцена, която съм публикувал в този сайт, е че тя „работи” в точно определен психологически или емоционален момент. В случая с клипчето от Трон, ако съм радостен, щастлив, мотивиран, жизнен, то тогава сцени като тази няма да резонират добре с мен и е за предпочитане да използвам други отговарящи на моето състояние. Още нещо, което мога да добавя, е че тълкуванията, които си правя не са задължително отговарящи на истината във филма. Добър пример би бил – Клу. Неговата реална цел е да пренесе армията си от „Матрицата” в която живее, за да превземе реалният свят – Чикаго и да го перфекционизира, така както го е сторил с вселената на Трон. В случая се абстрахирам от факта, че Клу има намерението да унищожи човечеството и по-скоро неговото съществуване го разглеждам като градивен елемент от колкото като нерационално зло.
Личните ми наблюдения са, че обикновено антагонистите са движени от подтиснати чувства и от много силни идеи и мисли, които са анализирали почти до съвършенство, докато героите са по-скоро направлявани от желанието за прогрес на човечеството ( в случая Флин иска да изследва света на Трон, за да подобри истинската реалност ), от емоционални подбуди като това да защитават по-слабите и онеправданите или от собстеният си усет за справедливост.
Якото, е че от всеки един от двата персонажа могат да се извлекат поуки и заключения, които да подобрят живота ми както в личностен план така и взаимовръзката ми със заобикалящия ме свят.
Сцената започва със следния разговор :
Флин : Имах чувството, че ще си тук.
Клу: Годините не изминаха никак леко ?
Флин: Напротив, не изглеждаш никак зле.
Клу: Аз направих всичко… всичко, което поиска!
Флин: Знам, че го направи.
Клу: Аз изпълних плана!
Флин: Както ти го виждаш…
Клу: Ти – Ти обеща, че ще променим света ЗАЕДНО. Ти НАРУШИ своето обещание…
Флин: Знам. Разбирам това сега.
Клу: Откарах системата до абсолютния ѝ ръб, създадох перфектната система!
Флин: Истината за перфектността, е че е никому непозната. Невъзможно е да я достигнеш, но едновременно с това е толкова близко до нас, пред очите ни е. Ти нямаше как да знаеш това, защото аз самият не го знаех когато те създадох. Съжалявам Клу. Съжалявам…
Флин : “This is mine” (Това е моя работа.)
Моментът настъпи, така дългоочакваната среща, в която всички натрупани ядове, подтиснати чувства и емоции(визирам Клу) искат да им бъде отговорено. Разумът,мислите, целите, егото ми(Флин) са отговорни и винаги са били и те го знаят. Аз го знам, че съм вечен длъжник на истинското ми аз, скрито и поробено от егото, което на свой ред е роб на реалността.
Музиката отново допринася адски много за цялата визуализация. Символизираща неизбежната среща, която всеки ден пренебрегвам, знаейки дълбоко в себе си, че рано или късно този момент идва. Моментът, в който трябва да си призная пред себе си какво съм постигнал и на каква цена. Цената на потъпкани желания, чувства, емоции.
“Цял живот ти бяхме роби и изпълнявахме всичко, което ни наредиш Митко, защо ни предаваш и ни предаде ? Не си честен ! Не си справедлив ! Как можа !”
Нормално е всеки го прави, подтиснал съм желанията си, подтиснал съм мисли и чувства – сянката ми иска да я призная, да ѝ кажа извинявай, че те пренебрегвам и че продължавам да го правя.
„The cycles haven’t been so kind”(“Годините не изминаха никак леко?”) – Скритият смисъл, който виждам зад тази реплика е, че всяка емоция, която бъде блокирана предизвиква контра реакция в нас – животът ни става тежък и вместо да бъде празник, той се превръща в бреме. Тази реплика веднага ме кара да се замисля, за всяко нещо, което съм пренебрегнал поради една или друга причина и избиват сълзи в очите ми, защото се чувствам отговорен за собственото си щастие, което винаги е означавало да обединя реалност и мечти, емоции и цели, а не да се оставям случайно по течението и на където ме отведе вятъра…
Едновременно „you don’t look so bad” (“Напротив не изглеждаш никак зле.”)– репликата на Флин към Клу е доказателството, че бащината обич съществува отвъд време, философски различия или наранени чувства –„ дори да си мислиш, че те мразя, всъщност те обичам и се радвам, че си жив и здрав”.
Клу:“I did everything, everything that you ever asked, I EXECUTED the plan, you YOU promised that we would change the world TOGETHER”
Клу: “You BROKE your promise”
Клу: Ти – Ти обеща, че ще променим света ЗАЕДНО. Ти НАРУШИ своето обещание…
Откарах системата до абсолютния ѝ ръб, създадох перфектната система!
Частта с перфектността, не я коментирам, тъй като си вадя паралелна визуализация, която не е по днешната тема, затова просто я пропускам в случая. Истината, е че една малка искра може да запали огънят, който иска тайно да гори постоянно в мен, така, че цаката е просто да я разгоря с достатъчно добра начална сцена като тази. Ако се появят други сцени, които не се вписват напълно, просто ги пропускам, защото health бара ми(концентрацията ми) е достатъчно голям да ги поеме без да се разсейвам. А и освен това е напълно възможно самият аз да не виждам в момента визуализация, която достатъчно добре да пасне на flow-а, който преследвам.
Когато Клу не отговаря на извинението на Флин, ударът, който следва е нещо, което чувствам, че заслужавам, затова, че съм пренебрегвал години различни емоционални части от себе си. Обикновено виждам и смесвам различни визуализации – вътрешни усещания, самите герои и това, зад което стоят, мои спомени или убеждения и др.
Флин: “Remember what you came for…” (Помни защо си тук.)
Флин: “Why? He is my son…” – Сянката е това, което идва от нашето минало, а емоциите, които изпитваме и на които даваме сила в момента,ни откриват пътят към бъдещето – затова Клу е по-скоро част от миналото ни, а Сам е синът, който ще продължи завета в бъдещето.
Забиването на диска в земята – знак, на това, че Клу, дори и да е ядосан, все пак изпитва чувства към Флин, така както син към баща.
Последните реплики:
Флин:„Sam it’s time”(Сам време е !)
Сам: “Noooo”(НЕЕЕЕ)
Куора: “Sam it’s what he wants”(Сам,той го иска)
Флин:„YESS!!!!”
Флин:„Goodbye kiddo… ; (”(Сбогом момчето ми)
Дай живота си за кауза, която си заслужава – нека позитивното и красивото да живеят, дори и ти да си жертва, живота ти ще придобие истински смисъл. Затова живея, за да съм проводник на емоцията, а не неин поробител. Дори да ми е трудно, дори да я предавам, знам, че тя е по истинска от всичко и си заслужава да я разбера и да ѝ отдавам когато мога респекта и разбирането си.
Щастлив съм и съм тъжен, защото ще живея, чрез теб Сам. Спомените нахлуват в съзнанието на Флин – напомнящи ни, че щастието ни се базира именно на тези няколко съкровени моменти, които сме изпитали и които ще пребъдат във вечността.
Последната сцена е една от най-силните на емоционално ниво, защото целта, която гоня е именно обединение между подтиснатите ми чувства и личността ми. Моя е била и винаги ще бъде отговорността да се грижа за емоциите и това, което те искат, а то е нещо просто, но едновремнно сложно за изпълнение в реалността, която живеем. Затова и благодарение на подобни сцени ми е лесно да си ги признавам и да лекувам нараненото си аз.
И както света се е зародил благодарение на big bang, така и обединението между Флин и Клу всъщност рестартират света на Трон и му дават нова възможност да бъде пренаписан.
Тази сцена е една от любимите ми, защото тя обединява минало, настояще и бъдеще. Флин символизиращ егото ми, личността ми, мислите и разумът ми, решенията и причините защо съществувам.
Клу са всички емоции, които съм подтискал през годините, съкровени желания, които не са се реализирали, разочарования, тъга, страх, гняв, меланхолия, болка изгаряща сърцето и душата ми, но не всичко свършва до тук, защото Сам представлява истинската причина, защо хората съществуваме, а тя е да можем да красим света, да раздаваме позитивността си, да зарадваме ближния и да предаваме този завет до края на света, не защото това е дълг, а защото е привилегия и уникална възможност да си жив, да дишаш, да усещаш, да чувстваш, да изпитваш, да обичаш, да помниш , да съществуваш като истински човек!!!
Amusika 