Зловещата музика, мрачната картина, дъжда и гръмотевиците, които раздират небесата, предвещават последният дългоочакван сблъсък между Нео и агент Смит.
Хилядите Смитовци са изпълени с желание за разрушение, предвкусващи тоталната победа.
Забавеният каданс, пръските вода, перфектно премерените стъпки и внушителната музика предвещават само едно – битка на живот и смърт, битка между матрицата и истинския свят, между оковите и между свободата, между абсолютният ред, който агент Смит иска да наложи и безкрайният хаос, с който само човек като Нео може да се сприятели.
~1:54 секунда :
Защо се бориш, защо го правиш ? Смит е перфектното олицетворение на реалността. Логиката му е диамантена. Всяка реплика, която казва е натъртена и страховито отеква между капките.
“Безмислено е да се бориш, защо, защо се противопоставяш на ултимативния РЕД !!!!???”
„Защото така съм избрал” е репликата на Нео, който вярва в своя идеал с цялото си същество.
Стойката и начина, по който са изпънати ръцете на Нео, запращайки Смит в каменната грамада, са доказателството за връзката му с нещо, което е отвъд него.
Силата на Смит е усилена заради матрицата, в която той властва – всички негови копия ( всички асимилирани хора ) и сгради са тъмни и безжизнени, времето е мрачно и подтискащо, но причината, защо Нео продължава да се съпротивлява, е защото той вярва в силата на любовта, в правото всеки да живее свободно. Неговата мотивация и отдаденост са средствата, които му дават право да разполага с „чудеса” в арсенала.
„Това е моят свят моят свят, а ти си мой роб ! Предай се ! Аз имам власт тук. Всичките ти чувства и емоции, твоето аз, са плод на илюзията ти за перфектен живот. Всичко е една лъжа, за да имаш причина да живееш.”
Тътенът и сцепването на скалата показват контролираната до съвършенство сила на Агент Смит, която е продукт на неговата желязна логика и безкомпромисност към всяка малка неперфектност, която го заобикаля. Юмруците му са толкова тежки, че Нео бива запратен като безжизнена кукла на земята.
Смит толкова много вярва в безупречноста и безпогрешността на философията си, че когато Нео се изправя за пореден път, се панира от факта, как изобщо някой може да стане след подобен разгром.
„Махни се от мен… !, Това е трик…” – са репкиките на Смит. Символизиращи неговата неспособност да проследи безкрайното упорство на Нео, който не се предава. Твърде невероятно му( Смит) се струва, че това започва да го плаши и да изкарва всичките му страхове на повърхността.
Когато Нео казва :
„От какво се страхуваш ? … Смит ти беше прав и винаги си бил прав” „Неизбежно е …”
Тези реплики са символ на това, че колкото и да подтискам истинското си аз и колкото и да се опитвам да изконтролирам света, ако не съм отдаден на нещо отвъд мен, то ще дойде момент, в който вселената(господ) ще ме дематериализира и ще ме върне към корена ми. А това, че Смит е бил прав винаги е вярно, защото ролята на Агент Смит е да перфекционира системата и така той всъщност си върши работата, бори се срещу „вредителите”, срещу натрапниците.
Нео се оставя да бъде „изконтролиран” от реалността, в лицето на Смит, която се опитва с всички сили да асимилира последния бунтуващ се елемент. А Нео е тотално отдаден на любовта към човечеството,че това го прави “безсмъртен”. Той прави невероятна саможертва оставяки се в ръцете на агент Смит, без дори да мигне.
Моментът, в който Нео е асимилиран е точно моментът, в който чудото се случва – символ на перфектното отдаване– да се отречеш тотално от себе си в името на висш идеал( да спаси Зион, или дори Смит). Моментът, в който тотално се отречеш от себе си, означава, че сегашното ти аз умира, но се ражда ново, в пъти по-силно. „Обновената” ти версия е достигнала отново до извора на живота, от който всеки се ражда. Тази сцена е нещо като аналог на това да получиш пробуждане, прозрение или Нирвана.
„Не не не … това не е честно” са думите на Смит, който е съкрушен от прераждането на Нео. Те са символ на неговата неспособност да повярва в невидимото за очите и ума, и това е и причината целият му свят да рухне. И краят на тази сцена е „неизбежен”, защото единствения начин Смит да се промени е като повярва. А неговата неспособност да счупи представата си за сегашното си аз, не го преражда, а го затрива, за разлика от Нео, който вярва до последно, затова и неговата „смърт” е само началото за него(Нео) да продължи да съществува някаде там.
Мерси за вниманието.
Amusika 