One piece ми е едно от фаворитните анимета, защото героите имат цели, които преследват, но го правят, забавлявайки се заедно на приключенията, които им сервира животът. Освен, че държат на своето приятелство са и много експресивни и всеки се отличава един от друг. Отново музиката и емоцията, с която актьорите озвучават персонажите, допринасят за перфектното преживяване на зрителя.
Герои, противници или просто случайни хорица, всички те са толкова много в необятния свят на One piece, че няма как да не припозная себе си поне в някой от тях. Намирам за интересени различни черти от характера на определени персонажи и в последствие си задавам често въпроси от сорта на : “Нещо ме кара да клоня към този герой, Защо? Какво е то?” И това да гледам епизод след епизод ми помага да разбуля тази мистерия. Наслаждавам се както на супер забавните скечове така и на емоционалните разкрития и личните драми на всеки един герой.
Аниметата са едно от изкуствата, в което позитивността, сплотеността между героите, обединени срещу общ враг, откритоста и искреността както и решителноста и мотивацията са достигнали може би най-високо ниво на изразяване. Моралните ценности, на които ме учат ми напомнят за това, какви трябва да бъдат истинските човешки взаимоотношения, но сблъсъкът с реалността ми набива шамар, за истината. Въпреки света, в който живеем, си остават истина чувствата и емоциите, които изпитваме, затова и подобен род изкуство просто ме вдъхновяват да търся и да бъда повече себе си.
Тоест анимациите и аниметата ми напомнят за нещо, което отдвана съм изгубил или съм приспал в себе си, а именно, че нежността, вярата и красотатата могат да надвият грозотата, трудността и фалша. Едновременно с това имам едно “но”, което ми казва, че трудностите и “нещастията” същестуват само, за да бъдат преодолени и превърнати в щастия. Тоест всичко води към добрия край – а именно да се забавляваме и да приемаме с усмивка, това което ни сервира живота.
Amusika 