Ще си призная, че обикновено не разбирам за какво се пее в песните. ; ) Използвам интуицията си най-вече, за да си „тълкувам” музикалните атмосфери, които са разгърнати в дадено парче.
Много неща ми идват за тази песен :
Несподелена любов; любов между двама човека, която няма шанс да разцъфне, поради трудността и тежестта, която реалността ни оказва. Обречеността от това да се въртим винаги в злощастния цикъл на изпразнен от смисъл живот.
Атмосферата на песента ме кара да се затворя в себе си и да страдам тихо. Кой съм аз, какво мога да постигна… нищо. Светът е едно тъжно и празно място. Меланхолията завзема територии дадени без бой. Без съпротива от моя страна.
Въпреки това има едно място в песента – мост, който ми позволява да си кажа : „Да света може да е празно място… и да е несподелено…, приемам го!, признавам го!!, съгласен съм!!! и сега когато съм го приел, нищо, абсолютно НИЩО!!!!!! не може да ме спре да бъда себе си!” (2:20 секунда от видеото ).
Тази песен ме самоунищожава и ме преизгражда отново по-силен. Използвам я когато съм се натъжил. Признавайки тези си чувства така се „лекувам”.
Нещо, което съм осъзнал, е че ако просто вярвам в позитивността и се опитвам да си я втълпявам, особено когато съм нещастен, тогава това ми блокира по-силно вече заприщени в мен „негативни” чувства – тъга, разочарование, апатия.
Обобщавайки, ще споделя, че обикновено използвам по-негативните песни, за да си признавам подтиснати чувства в мен и в последствие да мога ефективно да се повлияя от по-позитивото изкуство. Ако не съм го изпълнил това условие предварително, тогава ми е много трудно да се мотивирам да живея на макс, защото знам, че клокочат непризнати емоции в мен.
До скоро!
Amusika 