Mузикалният пример е част от саунтрака на анимето : Gunbuster или Aim for the top !
Съветът ми е да си пуснете това парче докато четете, това което съм написал:
От първите 4-5 секунди до към 1:36.
Ето зад тези няколко семпли, редуващи се тона, се крие тайната как се приближавам до красотата на света. Те ми показват, че съм забравил за есенцията на живота – това да оценявам простотата, дори и на най-малките неща. Тези мелодийки ми напомнят, че от самото начало живеем именно, за да се радваме на звездиците озаряващи нощта, за слънчевите лъчи, чертаещи най-различни форми в гладкото спокойно море или за малката къщичка, от която всеки един от нас е тръгнал по своя път. Напомнят ми за усмивката, с която майка ми ме е изпращала на училище или за това, как баща ми ме е научил да карам колело и ме е държал да не падна, напомнят ми за това колко прост беше животът в самия си зародиш.
Всичко, което описах горе го изпитвам на интуитивно ниво и голяма част от атмосферите съм ги интерпетирал, за да се постарая да бъда по-лесно разбран.Няма думи, няма мисли, няма изречения в главата ми. Често нахлуват спомени и дори усещания, които чувствам някак си близки, но едновременно с това напълно незпонати. Все едно виждам човек на улицата и имам странното усещане, че съм го познавал цял живот, а всъщност го виждам за пръв път.
Въпросът е : Не е ли супер яко, че имаш възможността да се запознаеш с такъв човек ? Отговорът не този въпрос оставям на теб читателю.
Amusika 