Megadeth – Symphony of Destruction

Текст :

линк към текста на песента

Предполагам няма човек на този свят, който да не е чувал за това култово парче на метъл групата Megadeth.

Обикновено в метълските текстове фигурира темата за “злата” реалност, която е опресирала човека, и която го е превърнала в своя марионетка. Експлоатирайки живота му тя унищожава всеки ден малко по-малко личността му. Всеки се превръща в болтче от добре смазаната машина, в която само най-силните оцеляват – най-влиятелните. Това е и причината тези песни да внушават на хората, обикновено с по-фигуративни текстове, че това да се бунтуваш и да се бориш е нещо нормално и дори желателно.

Уважавам метъла и изобщо всички стилове, които подчертават подобна идея, проблемът, който е налице, е че подобна музика, ако не бъде правилно овладяна тогава тя по-скоро се опитва да милитаризира изтормозеното ми аз почти до невидим фанатизъм. Ако не съм достатъчно внимателен това може да ми хаби енергия без да забелязвам, защото такъв тип музика може да се превърне в начин на живот – философия.

Освен тази тематика, която присъства по един или друг начин в почти всяка по-тежка песен, виждам моите проблеми и как един вид съм „онеправдан” и светът е бил несправедлив към мен изсипвайки на главата ми най-различни препядствия. Тоест натрупан гняв, агресия, неразбиране, раздразнения тези емоции могат да бъдат имплементирани в песента и да усилят цялостният ефект, който парчето оказва върху мен.

Колкото повече проблеми на емоционално и материално ниво се натрупат толкова повече по-бавните,  спокойни и нежни мелодии не работят. Причината е, че подтиснатото ми аз клокочи отдолу и то ми казва “Аве човек ти сега как очакваш, аз да съм спокоен и да съм щастлив и доволен от живота си, като нямам какво да ям, болен съм, на никой не му пука за мен и едновременно с това мечтая да стана велик писател, а дори не съм написал нещо от сърце и душа…”.

Решението е просто, забавям темпото и се опитвам да си призная подтиснатите чувства, използвайки песни, сцени от филми или разсъждавайки и търсейки отговори в главата си а,останалото…,  останалото се нарежда от самосебе си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s