…. която изчезна толкова бързо и не успя да ме зарадва с автограф, след като почти щях да си изхрача дроба от избухвация на предните редове…. затова пък басиста се оказа голям пичага. : D
Въпреки всичко искам да наблегна, че музиката, която тази рок икона създава ме вдъхновява, защото докато слушам неговото творчество си казвам “този е войн, който се опълчва срещу реалността”.
По-тежките му парчета не се опитват толкова да признаят мъка или съпричастност от това, че си подтиснат от света, колкото да внуши, че “такъв е живота” и най-доброто, което можеш да направиш е да стиснеш зъби и да се изправиш срещу нея. Това да живееш като скот не е истински живот, а е бавна смърт. Искаш ли да си поредата й жертва ?
В същото време тъй като свири по-хеви метъл, ритмичността създава атмосфера за премеждие, което е по-скоро приятно, от колкото болезнено. Има “някаква си мелодичност” въпреки популярността на шредър, която си е изпукал чичо Зак. Когато го гледам ми изкача следното изречение в главата :
“Ако реалността не съществуваше и не беше такава каквато е, нямаше да съществува и забавлението да я бия по нейните правила.”
Да не споменавам, че внушителният ръст и тялото, което е постигнал за човек на изкуството, допълнително подчертават неговата решителност да смачка всичко, което му се изпречи на пътя.
Истината, е че голям процент от неговото творчество са балади. Хипотезата ми е , че чрез тях той влиза в емоционално комбо, на кратко признавайки и приемайки болката получавам мигновен burst of energy , и какво по-хубаво нещо от това да се врежеш в проблемите си и да им набиеш един здрав юмрук.
Това е едно от любимите ми негови изпълнения:
Баладата е посветена на негов скъп приятел, който е бил застрелян, докато е бил на коцнерт. Става въпрос за китариста Dimebag Darrell. Този жест говори не само за това, колко отдаден на музиката е Зак, но и за голямото му сърце и за това колко държи на близките си.
Респект Zakk Wylde !!!
